Proverbs 14
1 The wise among women buildeth her house; but the foolish pulleth it down with her own hands.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 In his uprightness walketh he that feareth the Lord; but perverse in his ways is he that despiseth him.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 In the mouth of the foolish is a stick [for his] pride; but the lips of the wise will preserve them.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Where no oxen are, is the crib clean; but the abundance of harvests is [only] through the strength of the ox.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithful witness will not lie; but a false witness constantly uttereth lies.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 A scorner seeketh wisdom, and there is none; but knowledge is easy to the man of understanding.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Go far away from a foolish man, else thou wilt [never] know the lips of knowledge.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 The wisdom of the prudent is to understand his way; but the folly of fools is deceit.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 The fool maketh a mockery of guilt; but among the upright there is good will.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 The heart knoweth its own bitterness; and with its joy can no stranger intermeddle.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 The house of the wicked will be destroyed: but the tent of the upright will flourish.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 There is many a way which seemeth even before a man; but its end are ways unto death.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Even in laughter the heart feeleth pain; and at its end joy is sorrow.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 The backslider in heart will have enough of his own ways; and from him [departeth] the good men.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 The simple believeth every word; but the prudent man understandeth his steps.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 A wise man is fearful, and departeth from evil; but the fool exciteth himself, and is confident.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 He that is soon angry committeth folly; and a man of wicked devices is hated.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 The simple inherit folly; but the prudent crown themselves with knowledge.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 The bad sink down before the good; and the wicked are at the gates of the righteous.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Even to his own neighbor is the poor man hateful; but the friends of the rich are many.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 He that despiseth his neighbor is a sinner; but he that is gracious to the poor—happiness attend him!
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Behold, those who contrive evil are in error; but kindness and truth attend on those who contrive what is good.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 In all painful labor there is profit; but mere words of the lips [lead] only to want.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 The crown of the wise is their riches; but the folly of fools is [only] folly.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A deliverer of souls is the true witness; but a witness of deceit uttereth lies.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 In the fear of the Lord is the strong confidence [of man], and unto his children will it be a place of shelter.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 The fear of the Lord is the source of life, [teaching] to avoid the snares of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 In the multitude of people is the king's glory; but in the want of a population is the downfall of the prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 He that is slow to anger is of great understanding; but he that is hasty of spirit holdeth up [to view] his folly.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 A sound heart is the life of the body; but jealousy is the rottenness of the bones.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 He that oppresseth the poor blasphemeth his Maker; but he that is gracious to the needy honoreth him.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Through his own evil is the wicked thrust down; but even in his death doth the righteous have confidence.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 In the heart of the man of understanding resteth wisdom: but [the little which is] in the bosom of fools is made known.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Righteousness exalteth a people; but the disgrace of nations is sin.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 The king's favor is bestowed on an intelligent servant; but his wrath is against him that deserveth shame.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
