Proverbs 1
1 The proverbs of Solomon the son of David, the king of Israel:
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 To know wisdom and instruction; to comprehend the sayings of understanding;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 To accept the instruction of intelligence, righteousness, and justice, and equity;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 To give to the simple prudence, to the youth knowledge and discretion.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 The wise will hear, and will increase [his] information; and the man of understanding will obtain wise counsels:
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 To understand a proverb, and a sage sentence; the words of the wise, and their riddles.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of the Lord is the beginning of knowledge: wisdom and instruction fools [alone] despise.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hear, my son, the instruction of thy father, and cast not off the teaching of thy mother;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For a wreath of grace are they unto thy head, and chains for thy throat.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners wish to entice thee, consent thou not.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they should say, Come with us, let us lie in wait for blood, let us watch in concealment for the uselessly innocent;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 We will swallow them up like the grave alive; and the men of integrity, as those that go down into the pit; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 We shall find all [kinds of] precious wealth, we will fill our houses with booty;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Thy lot must thou cast in our midst; one purse shall be for us all:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son, walk not thou on the way with them; withhold thy foot from their path;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For their feet run after evil, and they make haste to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 For uselessly is the net spread out before the eyes of every winged bird:
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 While they lie in wait for their [own] blood; they watch in concealment for their [own] lives.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So are the paths of every one that is greedy after [unlawful] gain; it taketh away the life of those that own it.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom crieth loudly without; in the public places she uttereth her voice;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 At the corner of noisy streets she calleth, at the entrances of gates; in the city she sayeth her speeches:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 How long, ye simple ones, will ye love simplicity? and the scorners take their delight in scorning, and fools hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Turn back to my admonition: behold, I will pour out my spirit unto you, I will make known my words unto you.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Whereas I called, and ye refused; I stretched out my hand, and no man was attentive;
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 And ye have set at nought all my counsel, and would not accept my admonition:
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 [Therefore] I also will truly laugh at your calamity; I will deride [you] when your terror cometh;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 When your terror cometh like the tempest-cloud, and your calamity hasteneth like a whirlwind; when there come upon you distress and affliction.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then will they call me, but I will not answer; they will seek me earnestly, but they shall not find me;
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 For the reason that they hated knowledge, and the fear of the Lord they did not choose;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 [That] they would not attend to my counsel: [that] they rejected all my admonition.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Therefore shall they eat of the fruit of their own way, and from their own counsels shall they be satisfied.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For the defection of the simple will slay them, and the prosperity of fools will cause them to be lost.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But he that hearkeneth unto me shall dwell safely, and shall be at rest from the dread of evil.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
