Numbers 9
1 And the Lord spoke unto Moses in the wilderness of Sinai, in the second year after their coming out of the land of Egypt, in the first month, saying,
И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:
2 That the children of Israel shall prepare the passover-lamb at its appointed season.
Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.
3 On the fourteenth day of this month, toward evening, shall ye prepare it at its appointed season: according to all its ordinances, and according to all its prescribed rules, shall ye prepare it.
На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.
4 And Moses spoke unto the children of Israel, that they should prepare the passover-lamb.
И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.
5 And they prepared the passover-lamb on the fourteenth day of the first month toward evening in the wilderness of Sinai: according to all that the Lord had commanded Moses, so did the children of Israel.
Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.
6 But there were certain men, who had been defiled by the dead body of a man, and they could not prepare the passover-lamb on that day: and they came before Moses and before Aaron on that day.
А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,
7 And these men said unto him, We are defiled by the dead body of a man: wherefore shall we be kept back, so as not to offer the sacrifice of the Lord at its appointed season in the midst of the [other] children of Israel?
и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?
8 And Moses said unto them, Wait ye, and I will hear what the Lord will command concerning you.
А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9 And the Lord spoke unto Moses, saying,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
10 Speak unto the children of Israel, saying, If any man whatever should be unclean by reason of a dead body, or be on a distant journey, among you or your posterity: yet shall he prepare the passover-lamb unto the Lord;
Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;
11 In the second month on the fourteenth day toward evening shall they prepare it, with unleavened bread and bitter herbs shall they eat it.
нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;
12 They shall leave none of it until morning, and no bone shall they break on it: according to the whole ordinance of the passover-lamb shall they prepare it.
да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.
13 But the man that is clean, and is not on a journey, and forbeareth to prepare the passover-lamb, even that same soul shall be cut off from his people; because the offering of the Lord hath he not brought at its appointed season, his sin shall that man bear.
А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.
14 And if a stranger sojourn among you, and will prepare the passover-lamb unto the Lord: according to the ordinance of the passover-lamb, and according to its prescribed rule, so shall he prepare it; one statute shall be for you, both for the stranger, and for the native born in the land.
И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.
15 And on the day that the tabernacle was reared up the cloud covered the tabernacle of the tent of the testimony: and in the evening there was upon the tabernacle as it were the appearance of fire, until morning.
И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
16 So it used to be always: the cloud covered it [by day], and the appearance of fire by night.
Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.
17 And as the cloud was taken up from the tabernacle, then after that did the children of Israel journey forward: and in the place where the cloud halted, there did the children of Israel encamp.
И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 At the order of the Lord did the children of Israel journey forward, and at the order of the Lord they encamped: all the days that the cloud abode upon the tabernacle did they remain in camp.
По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 And when the cloud tarried upon the tabernacle many days, then did the children of Israel keep the charge of the Lord, and journeyed not forward.
И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;
20 And at times it was, that the cloud remained but a few days upon the tabernacle; at the order of the Lord they abode in camp, and at the order of the Lord they journeyed forward.
а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.
21 And at times it was, that the cloud remained from evening until morning; and when the cloud was taken up in the morning, they journeyed forward; or a day and a night, and when the cloud was taken up, they journeyed forward;
И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;
22 Or two days, or a month, or a year; so long as the cloud tarried upon the tabernacle, to remain thereon, did the children of Israel remain encamped, and journeyed not forward; but when it was taken up, they journeyed forward.
Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.
23 At the order of the Lord they remained in camp, and at the order of the Lord they journeyed forward: the charge of the Lord they kept, at the order of the Lord by the hand of Moses.
Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.
