Micah 2
1 Woe to those that devise wickedness, and resolve on evil upon their couches! by the first light of the morning they execute it, if they have it in the power of their hand.
Горко на ония, които измислюват беззаконие И изхитруват зло на леглата си! Щом се съмне, те го извършват, Защото е в силата на ръката им.
2 And they covet fields, and rob them; and houses, and take them away: so they defraud the master and his house, and the man and his heritage.
Пожелават ниви, и ги отнемат с насилие, - Къщи, и ги грабят; - Дори разграбват човека и къщата му, Човека и наследството му.
3 Therefore thus hath said the Lord, Behold, I will devise against this family an evil, from which ye shall not remove your necks; nor shall ye go erect; for it is an evil time.
Затова, така казва Господ: Ето, против тоя род Аз измислювам зло, От което не ще можете да извадите вратовете си; Нито ще ходите горделиво, защото това време ще бъде зло.
4 On that day shall one take up a parable against you, and lament with a mournful lamentation, and say, “We are utterly wasted: the portion of my people hath he exchanged; how hath he removed it from me! instead of restoring [them to us] he divideth our fields.”
В оня ден ще се състави поговорка против вас, И печално ще плачат, казвайки: Бидохме съвсем разграбени; Отчуждил е делът на людете ми; Как го отне от мене! На бунтовниците раздели нивите ни.
5 Therefore shalt thou have none that shall draw the [measuring] cord in [his] lot in the congregation of the Lord.
Затова, у тебе не ще има кой да размерва земята с въже чрез жребие В събранието Господно.
6 “Preach not;” [but] they shall preach: they shall not preach [indeed] to these, that reproach may not overtake them.
Вие, които пророкувате, не пророкувайте, казват те. Добре, те няма да пророкуват на такива; И техният извор никога няма да престане.
7 Shall it be said [in] the house of Jacob, Is the spirit of the Lord straightened? are these his doings? Do not my words do good to him that walketh uprightly?
О ти, който се наричаш Якововия дом, Смалил ли се е Духът Господен? Такива ли са делата му? Думите Ми не правят ли добро на онзи, който постъпва справедливо?
8 But long since is my people risen up as an enemy: from the garment do you pull off the ornament; of those that pass by securely [ye make] men returned from war.
Обаче, людете Ми отскоро се подигнаха като врагове; Смъквате мантията от облеклото На ония, които заминават безгрижно Като хора, които се отвращават от схватки.
9 The wives of my people do you drive out of their delightful houses; from their children do ye take away my ornament for ever.
Жените на людете Ми изтласквате от приятните им къщи; От чадата им отнемате завинаги славата Ми.
10 Arise ye, and depart; for this is not your resting-place; because it is polluted, it shall destroy [you], even with a grievous destruction.
Станете та заминете, защото не е тука почивката ви, Поради нечистотата, която погубва, Да! страшно погубва.
11 If a man that goeth after wind and lieth with falsehood [should say], “I will preach unto thee of wine and of strong drink:” he would be a preacher for this people.
Ако някой вятърничав и измамлив човек лъже, Като казва: Ще ти пророкувам за вино и спиртно питие, Такъв става пророк на тия люде.
12 I will [once] surely assemble, O Jacob, all of thee; I will surely gather up the remnant of Israel; I will place them together as flocks in the fold, as droves in the midst of their pen: they shall be crowded with men.
Непременно ще те събера цял, Якове; Непременно ще прибера останалите от Израиля; Ще ги туря заедно като овце в кошара, Като стадо всред пасбището им; Голям шум ще направят поради множеството човеци.
13 The wall-breaker cometh up before them; they break in and pass through the gate, and go out by it: and their king passeth on before them, and the Lord at their head.
Оня, който разбива, възлезе пред тях; Те разбиха и заминаха за портата, И излязоха през нея; Царят им замина пред тях, И Господ е начело пред тях.
