Job 39
1 Knowest thou the time when the chamois of the rock bring forth? or markest thou when the hinds do calve?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Numberest thou the months of gestation which they complete and knowest thou the time when they bring forth?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They bend themselves: they drop their young ones; throw off their pains.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their little ones become strong; they grow up in the open field; they go forth, and return not unto them.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Who sent out the wild ass free? or who loosened the bonds of the forest-ass?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 To whom I assigned the wilderness as his house, and the salty land as his dwellings.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He laugheth at the noise of a town, and the shoutings of the driver he heareth not.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 What he espieth on the mountains is his pasture, and after every green thing doth he search.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Will the forest-ox be willing to serve thee, or will he stay over night at thy crib?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Canst thou bind the forest-ox with a rope [to labor] in the furrow? or will he harrow valleys, following after thee?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Wilt thou trust him, because his strength is great? and wilt thou leave to him thy labor?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Wilt thou confide in him, that he should bring home thy seed, and gather it into thy threshing-floor?—
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 The wing of the ostrich moveth joyfully: hath she the pinions and plumage of the careful stork?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 [No, ] for she intrusteth her eggs to the earth, and letteth them be hatched out on the dust:
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 And she forgetteth that a foot may crush them, or that the beast of the field may stamp them down.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 He hath made her callous against her young, as though they were not hers: her labor is in vain, [but she feeleth] no dread;
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Because God hath denied her wisdom, and he hath not imparted to her understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 At the time she raiseth herself up on high, she laugheth at the horse and his rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Dost thou give the horse strength? dost thou clothe his neck with the rolling mane?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Canst thou make him jump like a locust? his majestic snort is terrible.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Men spy about in the valley, and he rejoiceth in his strength: he goeth forth to meet the armed array.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He laugheth at fear, and is not dismayed; and turneth not back from before the sword.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Over him rattle the quiver, the glittering spear and the lance.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 With impatient noise and rage he holloweth [with his hoof] the ground, and keepeth not quiet when the cornet's voice [is heard].
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Midst the sound of the cornet he uttereth his joyful neigh; and from afar he perceiveth the battle, the loud call of the captains, and the battle-cry.—
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Is it through thy understanding that the hawk flieth along, and spreadeth out his wings toward the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Or is it by your order that the eagle doth mount upward, and buildeth high up his nest?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 On a rock he dwelleth, and spendeth his nights, on a rocky crag and mountain fastness.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From there he espieth his food, from afar can his eyes behold.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 His young ones, also, sip up blood: and where the slain be, there is he.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
