Job 38
1 Then did the Lord address Job out of the storm-wind, and said,
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Who is this that casteth darkness [on my] counsel by words without knowledge?
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
3 Do but gird up like a mighty man thy loins: and I will ask thee, and do thou inform me.
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
4 Where wast thou when I laid the foundations of the earth? tell it, if thou hast any understanding [of it].
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Who fixed her measurements, if thou knowest it? or who stretched the measuring-line over her?
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Upon what are her foundation-pillars placed at rest? or who laid her corner-stone:
На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 When altogether sang the morning stars in gladness, and shouted for joy all the sons of God?
Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 And who closed up with doors the sea, when, issuing forth, it came out of the deep bosom of the earth?
Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 When I made the clouds its garment, and thick fog its swaddling-cloth,
Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 And when I decreed for it my law, and set [for it] bars and doors,
И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 And said, Thus far mayest thou come, but no farther; and here shall be stayed [thy strength] in the pride of thy waves?
И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Didst thou ever, in all thy days, command the morning; didst thou ever assign the morning-dawn its place:
Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 That it might lay hold of the ends of the earth, so that the wicked might be shaken out therefrom?
За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 She is changed as the sealing-clay: and [all things] stand as though newly clad.
Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
15 And from the wicked is their light withdrawn, and the high-raised arm is broken.
А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Didst thou ever penetrate as far as the springs of the sea? or wander through the bottom of the deep?
Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Were the gates of death ever laid open unto thee? or canst thou see the doors of the shadow of death?
Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Hast thou a clear understanding of the breadth of the earth? Tell it, if thou knowest it all.
Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Where is the way [to the spot where] the light dwelleth? and the darkness—where is its place,
Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 That thou mightest take each to its boundary, and that thou mightest mark the pathways to its house?
За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 Thou [surely] knowest it; because thou wast then born, and the number of thy days is great!
Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Didst thou ever enter into the treasuries of the snow? or canst thou see the treasuries of the hail,
Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 Which I have reserved for the time of distress, for the day of fight and battle?
Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Where is the way [to the spot where] the light divideth itself, [where] the east wind is scattered over the earth?
Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Who hath divided off watercourses for the overflowing rain, and a way for the lightning [that is followed by] thunders,
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
26 To bring rain on a land, void of men; on a wilderness wherein no son of earth [is found];
За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 To satisfy waste and desolate lands; and to promote the growth of the tender grass?
За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
28 Hath the rain a father? or who hath begotten the drops of the dew?
Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 Out of whose womb cometh forth the ice? and the hoary frost of heaven—who giveth birth to it?
От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
30 [When] like a stone the waters are congealed, and the face of the deep is bound in fetters?
Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Canst thou bind together the chains of the Pleiades, or loosen the bands of Orion?
Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Canst thou bring forth the constellations of the zodiac, each in its season? or canst thou guide the Bear with its young?
Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
33 Knowest thou the laws of heaven? or dost thou appoint its rule on the earth?
Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Canst thou lift up to the clouds thy voice, that the abundance of waters may cover thee?
Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Canst thou send out lightnings, that they may go, and say unto thee, Here are we?
Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Who hath put wisdom in the dark clouds? or who hath given understanding to the bright meteors?
Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Who ordaineth the skies with wisdom? or who emptieth out the bottles of heaven.
Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 When the dust is poured out as molten metal, and the clods are made to cleave fast together?
Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Dost thou hunt for the lioness her prey? and suppliest thou the food for the young lions,
Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 When they are couched in their lairs, rest in the thicket, lying in wait?
Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
41 Who provideth for the raven his provision? when his young ones cry unto God, and wander about for lack of food?
Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
