Job 31

1 A covenant had I made with my eyes: how then should I fix my look on a virgin?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 And what then would have been my portion of God from above? and what lot of the Almighty from on high?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Is not calamity [ready] for the unjust? and misfortune for the wrong-doers?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Behold, he truly seeth my ways, and numbereth all my steps;

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 [And knoweth] whether I have walked with vain desires, or if my foot hath hastened after deceit.

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 Let him weigh me then in a righteous balance, and let God acknowledge my integrity,

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 If my step have turned aside from the [proper] way, and my heart have walked after my eyes, and if any blemish have cleaved to my hands:

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 Then let me sow, and let another eat; and let what I have growing be rooted out.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 If my heart have been beguiled toward a woman, or if I have lain in wait at my neighbor's door:

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 Then may my wife labor at the mill for another, and may strangers ill-use her;

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 For this would be incest; yea, it would be an iniquity [to be punished by] the judges;

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 For it would be a fire that consumeth down to the place of corruption, and would root out all my products.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 If ever I cast aside the justice due to my man-servant and my maid-servant, when they contended with me:

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 What then could I do when God should rise up? and when he should investigate, what could I answer him?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Did not he that made me make him born or a woman? and did not the same one fashion us in the womb?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 If ever I denied the wish of the indigent, or ever allowed the eyes of the widow to fall [in vain hopes];

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Or if ever I ate my bread by myself alone, and the fatherless did not eat thereof;

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 (For from my youth he was brought up with me, as though we were of one father, and I have guided her [as though she was sprung] from my mother's womb; )

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 If ever I saw any one perishing for want of clothing, or the needy without covering:

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 If his loins have not blessed me, and if he have not been warmed with the fleece of my sheep;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 If I have swung my hand against the fatherless, because I saw in the gate those that would help me:

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 Then may my shoulder fall from my shoulder-blade, and my arm be broken from the channel-bone;

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 For dreaded by me was the calamitous punishment of God, and against his highness I can accomplish nothing.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 If I have made gold my confidence, or have said to the fine gold, Thou art my trust:

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 If ever I rejoiced because my wealth was abundant, and because my hand had gotten much;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 If ever I looked at the light [of the sun] when he shone brightly and on the moon walking in splendor:

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 And my heart became misled in secret, and my hand kissed my mouth:

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 This also were an iniquity to be punished by the judge; for thus would I have denied the God that is above.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 If ever I rejoiced at the downfall of him that hated me, or was elated when evil befell him; —

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 But I suffered not my mouth to sin by denouncing with a curse his soul: —

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 If the men of my tent said not, Oh is there one that is not satisfied of his flesh; —

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 In the street a stranger had not to lodge; my doors I held open to the roadside;

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 If I covered up my transgressions like a common man, by hiding in my bosom my iniquity;

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Because I dreaded the great multitude, or because the contempt of families did terrify me, so that I kept silence, and dared not to go out of the door; —

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Oh who will bring me one that would hear me! behold, here is my plea; may the Almighty answer me; and any record which my opponent may have written, —

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Surely upon my shoulder would I carry it: I would bind it as a crown unto me.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 The number of my steps would I tell him: as [to] a prince would I go near unto him.—

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 If my land ever cried out because of me, or if its furrows wept together;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 If I ever consumed its strength without payment, or caused the soul of its owners to grieve:

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Then may instead of wheat, thorns come forth, and instead of barley, cockle. (Here end the words of Job.)

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.