Job 24
1 Why are not times [of punishment] treasured up by the Almighty, and why do his adorers not see his days [of retribution]?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 [The wicked] remove landmarks: they rob flocks, and feed them.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 They drive away the ass of the fatherless, they take in pledge the widow's ox.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 They chase the needy out of the highway: altogether hide themselves the poor of the earth.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Behold, as wild asses in the wilderness go they forth to their work, rising betimes after [their] prey: the desert yieldeth food for them and for their young men.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 In the field they reap their food; and in the vineyard of the wicked they gather the fruit.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 They cause [the poor] to spend the night naked, without clothing and without any covering in the cold.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Through the sweeping rain of the mountains are they made wet, and for want of a shelter do they embrace the rock.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 The others pluck from the breast the fatherless, and the garment of the poor they take in pledge.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 They cause him to go naked without clothing, and from the hungry they take away the sheaf:
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Within their walls do they make oil, they tread their wine-presses, and suffer thirst.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Out of a populous city is groaning heard, and the soul of the deadly wounded crieth out: yet God regardeth it not as an offence.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Yon men are of those that rebel against the light: they know not its ways, nor abide in its paths.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 With the earliest light riseth the murderer, he slayeth the poor and needy, and in the night he becometh like the thief.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 And the eye of the adulterer watcheth for the twilight, saying, No eye will see me; and placeth a covering on his face.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 They break into houses in the dark, in the daytime they lock themselves in: they know not the light.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 For to all of these alike is the morning as the shadow of death; for they are familiar with the terrors of the shadow of death.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Swift are such men [to flee] on the face of the water; accursed is their field on the land; none of them turneth himself to the way, of the vineyards.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 Drought and heat speedily consume the snow-waters: so doth the grave those who have sinned. (Sheol h7585)
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 The mother that bore such a one will forget him; the worm will feed sweetly on him; he will be no more remembered; and like a tree will wickedness be broken.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 He ill-treateth the barren that heareth not; and to the widow he acteth not well.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 But he also draweth down the mighty with his power: he riseth up, no one is sure of life.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 To such [God] granteth to be in safety, that he may find support; and His eyes are upon their ways.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 They are exalted; in but a little while they are no more; and they are brought down low: like all others are they gathered in, and like the top of the ear of corn are they cut off.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 But if it be not so, who will prove me a liar, and render nought my word?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
