Job 23
1 Then answered Job, and said,
А Иов в отговор рече:
2 Even now is my complaint bitter: my suffering is heavier than my groans.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Oh who would grant that I knew where I might find him! that I might attain to his Judgment throne!
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would put in order before him my cause, and my mouth would I fill with arguments.
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 I should know the words which he might answer me, and understand what he might say unto me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he with his power contend against me? he would truly not lay such doings to my charge.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 There would an upright one argue with him; and I should be allowed to escape for ever by my judge.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 But, lo, I go eastward—and he is not there; and to the west— and I cannot perceive him;
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 When he doth great things at the north, I behold him not; he hideth himself in the south—and I see him not.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knoweth the way that I take: were he to probe me, I should come forth as gold.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 On his steps my foot hath held fast: his way have I kept, and swerved not.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 From the commandment of his lips have I also not moved away: as a fixed statute for me have I treasured up the sayings of his mouth.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 But he is unchangeably one, and who can turn him? And what his will desireth, even that he doth.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 For he will bring to completion what hath been destined for me: and like these hath he many other things with him.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Therefore am I terrified at his presence: I will reflect, and be in dread of him.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 Still God hath made timid my heart, and the Almighty hath terrified me;
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Because I was not destroyed before this darkness, and because he hath not hidden from my face [this] gloom.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
