Job 22
1 Then answered Eliphaz the Themanite, and said,
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 Can a man be serviceable unto God? Truly the intelligent is serviceable unto himself.
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 Is it any pleasure to the Almighty that thou art righteous? or is it any gain to him, that thou makest thy ways perfect?
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 Is it out of fear of thee that he will reproach thee? or go with thee into judgment?
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Is not thy evil great? and no end to thy iniquities?
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 For thou hast taken a pledge from thy brothers for nought, and stripped the naked of their clothing.
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 Thou hast not given water to the weary to drink, and from the hungry thou hast withholden bread.
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 But as for the man of a strong arm, he obtained the land, and the highly honored could dwell therein.
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Widows hast thou sent away empty, and the arms of the fatherless have been broken.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 Therefore are snares round about thee, and sudden dread terrifieth thee.
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Or seest thou not the darkness? and the abundance of water which covereth thee?
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Is not God in the height of heaven? and beholding the highest elevation of the stars, however high they are?
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 But thou sayest, “What doth God know? can he judge behind the darkness?
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Thick clouds are a covering for him, so that he will not see; and he walketh along on the circle of heaven.”
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 Wilt thou [thus] observe the path of ancient times which the men of injustice have trodden?
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 Who were shrivelled up before their time, whose foundation was flooded away like a river;
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 Who said unto God, “'Depart from us:” and what wrought the Almighty for them?
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 And yet it was he that filled their houses with good things; but the counsel of the wicked be [still] far from me.
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 The righteous will see it, and be glad; and the innocent will laugh them to scorn.
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 “Is not he destroyed that rose up against us, and hath not the fire consumed what they had left?”
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 Do but become acquainted with him, and be at peace: thereby will happiness come unto thee.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Do but accept instruction from his mouth, and lay up his saying in thy heart.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 If thou return to the Almighty, thou shalt be built up, so thou wilt but remove wrong-doing far away from thy tents.
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 And throw down in the dust precious metals, and [the gold of] Ophir to the stones of the brooks:
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 Then will the Almighty be thy precious metal, and brightly-shining silver unto thee.
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 For then wilt thou have in the Almighty thy delight, and thou canst lift up unto God thy face.
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Thou wilt make entreaty unto him, and he will hear thee, and thy vows wilt thou pay.
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 And if thou decree a thing, it will be fulfilled unto thee; and upon thy ways the light will shine.
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 For when men are brought low, thou wilt say, Pride [hath done it]; but those of lowly eyes [God] will help.
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 He will even deliver him who is not guiltless: and thou wilt be delivered by the purity of thy hands.
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
