Job 21
1 Then answered Job, and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 Hear, O hear my speech, and let this be wherewith you give consolations.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Bear with me that I may indeed speak: and after my speaking, then canst thou mock.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 As for me, —is against man my complaint? and if this be so, why should my spirit not be impatient?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Turn yourselves unto me, and be astounded, and lay your hand upon your mouth.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Yea, when I think of it, I am terrified, and shuddering seizeth hold of my flesh.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Wherefore do the wicked live, become old, yea, grow strong in power?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Their seed is firmly established in their presence with them. their offspring are before their eyes.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Their houses are at peace without any dread, and no rod of God [cometh] over them.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 The bull of each one gendereth, and disappointeth not: the cow of each one calveth, and casteth not her young.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 They send forth their little ones like a flock, and their children skip about [with joy].
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 They sing to the timbrel and harp, and rejoice at the sound of the pipe.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 They wear out their days in happiness, and in a moment they go down to the nether world. (Sheol h7585)
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 And yet they say unto God, “Depart from us; and the knowledge of thy ways we desire not.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 What is the Almighty, that we should serve him? and what profit shall we have, if we entreat him urgently?”
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Lo, not in their hand doth their happiness rest! The counsel of the wicked be [still] far from me.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 How often is the lamp of the wicked quenched? and how often cometh over them their calamity? and doth [God] distribute their lot in his anger?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 Are they as straw before the wind, and as chaff which the stealeth away?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 Should God lay up for his children his wrong-doing? it were better that he reward him, that he might know it himself.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 His own eyes ought to see his downfall, and from the wrath of the Almighty ought he to drink.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 For what care hath he for his household after him, when the number of his months is all apportioned to him?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Is this fitting God, who teacheth knowledge? him who judgeth those that are highest?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 That this one dieth in his full strength, being wholly at ease and quiet;
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 His vessels being full of healthy fluid, and the marrow of his bones being well moistened:
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 While this other dieth with an embittered soul, and hath never partaken of any happiness;
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 [And yet] together they must lie down in the dust, and the worms will cover them?
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Behold, I know your thoughts, and the opinions which ye wrongfully devise against me.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 For ye say, Where is the house of the noble-minded? and where is the tent of the dwelling-places of the wicked?
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Have ye not asked the wayfarers? surely their token ye cannot disregard,
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 That the bad man is reserved for the day of calamity, [that the wicked] are carried forward to the day of wrath.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 [But] who will tell him to his face of his way? and who will repay him what he hath done?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Yea he will indeed be carried to the grave, and men will quickly think of his monument:
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 Sweet are to him the clods of the valley; and after him succeedeth every man, as those that were before him are without number.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 How then will ye comfort me with vanity? and of your answers there remaineth only deception.
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
