Job 19
1 Then answered Job, and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will ye grieve my soul, and crush me with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times have ye reproached me: ye are not ashamed when ye show yourselves as strangers to me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Yea, if it be indeed that I have erred, let my error remain with myself.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 But if indeed ye wish to magnify yourselves above me, and to prove against me my disgrace:
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Then know for certain that God hath bent me down, and hath laid his net all around me.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Behold, I cry out concerning the violence [done me], but I am not answered: I entreat aloud, but there is no justice.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 My road hath he fenced up, so that I cannot pass out; and on my paths he placeth darkness.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 My glory hath he stripped from me, and removed the crown of my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He hath pulled me down on every side, and I am going hence; and he hath rooted up like a tree my hope.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He hath also kindled against me his wrath, and he counteth me with himself as one of his adversaries.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Altogether come on his troops, and make level against me their way, and encamp round about my tent.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 My brothers hath he removed far from me, and my acquaintance are entirely estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My near of kin have withdrawn, and those befriended by me have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ye that sojourn in my house, and my maid-servants, regard me as a stranger: an alien am I become in their eyes.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I call for my servant, but he will not answer, though I were to entreat him with my mouth.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is become nauseous to my wife, and my caressing, to the children of my own body.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Yea, children even despise me: I rise up, but they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All that have had my confidence abominate me; and those whom I have loved are turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 To my skin and to my flesh my bones do cleave, and I must sustain myself with the gums of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Spare me, spare me, O ye, my friends; for the hand of God hath touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why will ye persecute me as God [hath done], and will never be satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh who would but grant, that my words might be written down! oh who would grant that they were entered in a book!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 That they were hewn with an iron pen and [blackened with] lead for eternity in the hard rock!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 And well I know that my redeemer liveth, and that he will remain as the last after the creatures of the dust [are passed away];
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And after my skin is cut to pieces will this be: and then freed from my body shall I behold God;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Whom I shall myself behold to my happiness, and whom my eyes will see, and not as a stranger, [when even] my reins are consumed within my bosom.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 But if ye should say, How will we pursue him? seeing the root of the matter is found in me:
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Then have dread for yourselves of the sword; for the wrath [which ye excite] is an iniquity that bringeth the sword; in order that ye may know there is one that judgeth [in the world].
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
