Job 15
1 Then answered Eliphaz the Themanite, and said,
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Should a wise man utter windy knowledge, and fill his inward parts with the east wind?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Should he reason with a speech which availeth nothing? and with words in which there is no profit?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Yea, thou truly makest void the fear [of God], and diminishest devotion before God.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 For thy iniquity teacheth thy mouth, so that thou choosest the language of the crafty.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Thy own mouth must condemn thee, but not I: yea, thy own lips will testify against thee.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Wast thou born as the first man? or wast thou brought forth before the hills?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Hast thou listened to the secret counsel of God? and is wisdom therefore of little esteem with thee?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 What knowest thou, that we do not know? what understandest thou, which is not with us?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Both the grayheaded and the very aged are among us, — richer than thy father in days.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Are the divine consolations too little for thee? and the word that was so mild with thee?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Whither doth thy heart carry thee away? and what do thy eyes gaze at?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 That thou shouldst turn against God thy spirit, and utter [such] words out of thy mouth?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 What is man, that he should be pure? and that he who is born of woman should be declared righteous?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Behold, in his holy ones he putteth no trust; and the heavens are not pure in his eyes:
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 How much more then the abominable and corrupt, the man who drinketh like water wrong-doing?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 I will instruct thee, hear me; and what I have seen will I relate;
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Which wise men have ever told, and have not concealed, as they obtained it from their fathers;
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 Unto whom alone the earth was given, and into whose midst no stranger ever entered.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 All his days is the wicked plagued with pain, and the number of years which are laid by for the tyrant.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 A sound of terrors is in his ears: during peace will the waster come over him.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 He believeth not that he shall return out of darkness, and he is looked for by the sword.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 He wandereth abroad for bread, [saying, ] Where is it? he knoweth that there is ready at his hand the day of darkness.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Distress and anguish terrify him: they assail him with might, as a king prepared for the battle.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Because he had stretched out against God his hand, and strengthened himself against the Almighty;
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 [And] he had run against him, with an [extended] neck, with the thick roundings of his bucklers;
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Because he had covered his face with his fat, and had made thick folds of fat on his flanks;
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 And he dwelt in abandoned cities, in houses which none inhabited, which were destined to be ruinous heaps.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 [Yet] will he not remain rich, neither will his wealth endure, nor will he attain their perfection on earth.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 He will never depart out of darkness: the flame shall dry up his shoots, and he will depart by the breath of God's mouth.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Let him that goeth astray not trust in vanity; for vanity will be what he obtaineth thereby.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Even before his time will it be overfull, and his branches will not be green.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 He will shake off like the vine his unripe grapes, and cast off like the olive his blossoms.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 For the assembly of hypocrites will remain desolate, and fire will consume the tents of bribery.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 They conceive trouble, and bring forth wrong-doing, and their body prepareth deceit.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
