Jeremiah 6
1 Assemble, O ye children of Benjamin, to flee out of the midst of Jerusalem, and in Tekoa, blow the cornet, and on Beth-hakkerem set up a fire signal; for evil is seen [coming] out of the north, and great havoc.
Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.
2 The comely and the delicate, the daughter of Zion do I destroy.
Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.
3 Unto her shall come shepherds with their flocks; they shall pitch their tents against her round about; they shall feed off every one his own place.
Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;
4 Prepare ye war against her! “Arise, and let us go up at noon. Woe unto us! for the day waneth, for the shadows of the evening are stretched out.
Ще извикат: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;
5 Arise, and let us go up by night, and let us destroy her palaces.”
Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;
6 For thus hath said the Lord of hosts, Cut ye down trees, and cast up a mound against Jerusalem: this is the city whose time of punishment is come; she is full of oppression in her midst.
Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.
7 As a well sendeth forth its waters, so doth she cause her wickedness to spring forth: violence and robbery are heard in her; in my presence there are continually disease and wounds.
Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.
8 Be thou instructed, O Jerusalem, that my soul tear itself not away from thee; that I render thee not desolate, a land which is not inhabited.
Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
9 Thus hath said the Lord of hosts, They shall thoroughly glean like a vine the remnant of Israel: carry back thy hand as a grape-gatherer frequently to the baskets.
Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си както гроздоберач към пръчките.
10 To whom shall I speak, and give warning, that they may hear? behold, their ear is uncircumcised, and they cannot be attentive: behold, the word of the Lord is become unto them a reproach; they have no delight in it.
Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.
11 And I am full of the fury of the Lord; I am weary with sustaining it: [I must] pour it out over the child in the street, and over the assembly of young men together; for even the husband with the wife shall be seized, the aged with him that is full of days.
Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците, И върху целия сбор на младежите; Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.
12 And their houses shall be transferred unto others, fields and wives together; for I will stretch out my hand over the inhabitants of the land, saith the Lord.
Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;
13 For from their least even unto their greatest, every one is given to covetousness; and from the prophet even unto the priest every one practiseth falsehood.
Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
14 And they heal the breach of the daughter of my people very lightly, saying, Peace, peace: when there is no peace.
Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.
15 They should have been ashamed, because they had committed an abomination; but they neither felt the least shame, nor did they know how to blush: therefore shall they fall among those that fall; at the time that I punish their sin shall they stumble, saith the Lord.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова, ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
16 Thus hath said the Lord, Place yourselves on the ways, and see, and ask after the ancient paths, where is the way which is good, that ye may walk thereon, and find rest for your soul. But they said, We will not walk [thereon].
Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него.
17 Then did I set watchmen over you, [saying, ] Listen to the sound of the cornet. But they said, We will not listen.
Поставих и пазачи над вас Та казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18 Therefore hear, ye nations, and know, O assembly, what [guilt] is among them.
Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.
19 Hear, O earth! behold, I will bring evil upon this people, the fruit of their thoughts; because unto my words have they not been attentive, and as regardeth my law, —that have they despised.
Слушай земьо! Ето, аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха.
20 To what purpose serveth me the frankincense which cometh from Sheba, and the sweet cane from a far-off country? your burnt-offerings are not acceptable, and your sacrifices are not agreeable unto me.
Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни. Нито жертвите ви угодни.
21 Therefore thus hath said the Lord, Behold, I will place before this people stumbling-blocks, and thereon shall stumble the fathers and the sons together, the neighbor and his friend, and they shall perish.
Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О, които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат заедно.
22 Thus hath said the Lord, Behold, a people is coming from the north country, and a great nation shall wake up from the farthest ends of the earth.
Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.
23 Bow and spear shall they firmly grasp; cruel are they, and will have no mercy; their voice roareth like the sea; and upon horses do they ride; set in array as one man for the war, against thee, O daughter of Zion.
Лък и копие държат, Жестоки са, и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.
24 We have heard the fame of him—our hands grow feeble: anguish hath taken hold of us, pain, as of a woman in giving birth.
Откакто сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки, Като на жена, която ражда.
25 Go not forth into the field, on the road must ye not walk; for [there is] the sword of the enemy, terror on every side.
Не излизайте на полето, и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.
26 O daughter of my people, gird thyself with sackcloth, and roll thyself in the ashes: a mourning as for an only son prepare unto thee, a most bitter lamentation; for suddenly will the destroyer come over us.
Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, Заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
27 I have set thee for a tower and a fortress among my people, that thou mayest know and probe their way.
Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28 They all are grievous revolters, going about as talebearers, copper and iron: they all are corrupt.
Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
29 The bellows are burnt, by the fire the lead is consumed: in vain the melter refineth; for the wicked are not separated away.
Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.
30 Refuse silver men call them; because the Lord hath rejected them.
Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.
