Isaiah 62
1 For the sake of Zion will I not be silent, and for the sake of Jerusalem will I not be quiet; until its righteousness go forth as the brightness [of light], and its salvation as a burning torch.
Заради Сиона няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.
2 And nations shall see thy righteousness, and all kings thy glory; and men shall call thee by a new name, which the mouth of the Lord shall pronounce.
Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти, И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.
3 And thou shalt be a crown of ornament in the hand of the Lord, and a royal diadem in the hand of thy God.
Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.
4 Thou shalt not be termed any more “Forsaken,” and thy land shall not be termed any more “Desolate;” for thou shalt be called “My delight in her” [[Chephzi-bah]], and thy land “Espoused” [[Be'ulah]]; for the Lord will have delight in thee, and thy land shall be espoused.
Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.
5 For as a young man espouseth a virgin, so shall thy sons espouse thee; and as the bridegroom is glad over the bride, so will be glad over thee thy God.
Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
6 Over thy walls, O Jerusalem, have I appointed watchmen, all the day and all the night, continually, shall they not be silent: ye that make mention of the Lord, take ye no rest.
На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,
7 And give him no rest, until he have established, and until he have set up Jerusalem as a praise on the earth.
И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.
8 Sworn hath the Lord by his right hand, and by the arm of his strength, I will not give thy corn any more as food for thy enemies, and the sons of the stranger shall not drink thy young wine for which thou hast labored;
Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, казвайки: Няма да дам вече житото си за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
9 But they who gather it shall eat it, and praise the Lord; and they who bring it together shall drink it in the courts of my sanctuary.
Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.
10 Pass, pass through the gates, make clear the way of the people, cast up, cast up the highway, remove away the stones, lift up a banner over the nations.
Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните му; Издигнете знаме на племената.
11 Behold, the Lord hath caused to be heard unto the ends of the earth, “Say ye to the daughter of Zion, Behold, thy salvation cometh; behold his reward is with him, and his recompense before him.”
Ето, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето, наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.
12 And they shall call them, The holy people, The redeemed of the Lord; and thou shalt be called, Sought for, [[Derusha, ]] The city never forsaken.
И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.
