Isaiah 40
1 Comfort ye, comfort ye my people, saith your God.
Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.
2 Speak ye [comfort] to the heart of Jerusalem, and call out unto her, that her time of sorrow is accomplished, that her iniquity is atoned for; for she hath received from the hand of the Lord double for all her sins.
Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.
3 A voice calleth out, In the wilderness make ye clear the way of the Lord, make straight in the desert a highway for God.
Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.
4 Every valley shall be raised, and every mountain and hill shall be made low; and the crooked shall be made a straight path, and the rough places a plain:
Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;
5 And the glory of the Lord shall be revealed; and all flesh shall see it together; for the mouth of the Lord hath spoken it.
И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.
6 A voice saith, Proclaim; and he saith, What shall I proclaim? all flesh is grass, and all its goodliness is as the flower of the field:
Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;
7 The grass withereth, the flower fadeth; because the breath of the Lord hath blown upon it; surely the people is grass.
Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!
8 The grass withereth, the flower fadeth; but the word of our God will stand firm for ever.
Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.
9 Upon a high mountain get thee up, thou that bringest good tidings to Zion; lift up with strength thy voice, thou who bringest good tidings to Jerusalem; lift it up, be not afraid; say unto the cities of Judah, Behold, [here is] your God!
Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
10 Behold, the Lord Eternal will come with might, and his arm ruleth for him: behold, his reward is with him, and his recompense before him.
Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.
11 Like a shepherd will he feed his flock: with his arm will he gather the lambs, and in his bosom will he carry them, will he lead gently those that suckle their young.
Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.
12 Who hath measured in the hollow of his hand the waters, and meted out the heavens with the span, and comprised in a measure the dust of the earth, and weighed in the scale-beam the mountains, and the hills in balances?
Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
13 Who hath meted out the Spirit of the Lord? and [who was] his counsellor that he could have given him information?
Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
14 With whom took he counsel, that he gave him understanding, and taught him the path of justice, and taught him knowledge, and caused him to know the way of understanding?
С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
15 Behold, nations are as a drop out of a bucket, and as the small dust of the balance are they accounted: behold, isles are like the flying dust.
Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.
16 And Lebanon is not sufficient for burning, and its beasts do not suffice for burnt-offering.
Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.
17 All the nations are as naught before him; less than nothing, and vanity are they accounted to him.
Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.
18 To whom then will ye liken God? or what likeness will ye compare unto him?
И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?
19 The graven image the artificer hath cast and the goldsmith hath overspread it with gold, and fabricated [on it] silver chains.
Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;
20 He that is skilled in the choice chooseth a wood that will not rot; he seeketh unto himself a skilful workman to prepare a graven image, that shall not be moved.
Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!
21 Know ye not? hath it not been told you from the beginning? have ye not paid attention to the foundations of the earth?
Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали
22 [It is he] that dwelleth above the circle of the earth, while its inhabitants are as grasshoppers; that stretched out the heavens as a curtain, and spreadeth them out as a tent to dwell in;
Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,
23 That bringeth princes to naught; rendering the judges of the earth as vanity.
Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?
24 Yes, they were not yet planted; yea, they were not yet sown; yea, their stem had not yet taken root in the earth: when he but breathed upon them, and they withered, and the storm-wind carrieth them away as stubble.
Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,
25 To whom then will ye liken me, that I should be equal to? saith the Holy One.
И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
26 Lift up your eyes on high, and see who hath created these? he that bringeth out their host by number; that calleth them all by name; from the Mighty One not one escapeth.
Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.
27 Why wilt thou say, O Jacob, and speak, O Israel, My way is hidden from the Lord, and my cause hath passed from the cognizance of my God?
Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 Dost thou not know? hast thou not heard? The God of everlasting is the Lord, is the Creator of the ends of the earth; he will not be faint and weary; unsearchable is his understanding.
Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.
29 He giveth to the faint strength; and to the powerless he imparteth much might.
Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.
30 Though youths should grow faint and be weary, and young men should utterly stumble:
Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 Yet they that wait upon the Lord shall acquire new strength, they shall mount up with wings as eagles; they shall run and not be weary, they shall walk, and not become faint.
Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.
