Isaiah 33
1 Woe to thee that wastest, while thou wast not wasted; and traitor, while men dealt not treacherously with thee! when thou shalt have made an end of wasting, thou shalt be wasted, and when thou shalt have finished to deal treacherously, men shall deal treacherously with thee.
Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 O Lord, be gracious; we have waited for thee: be thou their support every morning, also our salvation in the time of trouble.
Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
3 At the noise of [thy] thunder people fled; when thou liftedst thyself up nations were scattered.
От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 And your spoil shall be gathered as the cricket gathereth: as locusts run about, so shall people hasten after it.
И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец
5 The Lord is exalted; for he dwelleth on high; he hath filled Zion with justice and righteousness.
Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 And the stability of thy times and the strength of thy happiness shall be wisdom and knowledge; the fear of the Lord is his treasure.
А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Behold, their valiant ones cry without: the ambassadors of peace weep bitterly.
Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво
8 The highways lie waste, ceased hath the wayfaring traveler: he hath broken the covenant, he despiseth cities, he regardeth not man.
Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9 It mourneth, it languisheth—the land: Lebanon is ashamed, it is withered away; Sharon is become like a wilderness; and bereft of their fruits are Bashan and Carmel.
Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10 Now will I arise, saith the Lord; now will I raise myself; now will I lift myself up.
Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11 Ye shall be pregnant with hay, [and] ye shall bring forth stubble: your breath is a fire, which shall devour you.
Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,
12 And the people shall be burnt as lime: as cut-off thorns shall they blaze up in fire.
И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 Hear, ye distant ones, what I have done; and acknowledge ye that are near my might.
Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14 In Zion sinners are in dread; trembling hath seized on hypocrites. “Who among us shall abide with the devouring fire? who among us shall abide with everlasting burnings?”
Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?
15 He that walketh in righteousness, and speaketh uprightly; he that despiseth the gain of oppressions, that shaketh his hands against taking hold of bribes, that stoppeth his ears against hearing of blood, and shutteth his eyes against looking on evil;
Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,
16 He shall dwell on high; rocky strongholds shall be his refuge: his bread shall be given him; his water shall be sure.
Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17 The king in his beauty shall thy eyes behold: they shall see a far-off land.
Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18 Thy heart shall meditate [on past] terror. “Where is who wrote down? where is he that weighed? where is he that counted the towers?”
Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?
19 The barbarous people shalt thou not see any more, the people of a speech too obscure to be understood, of a stammering tongue, without meaning.
Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
20 Look on Zion, the town of our solemn assemblies; thy eyes shall see Jerusalem as an undisturbed residence, a tent that shall not be struck for removal; not one of the stakes of which shall ever be moved, and all the cords of which shall never be torn loose.
Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
21 But there will the Lord [show himself] mighty unto us, [in] a place of rivers and streams of ample breadth; wherein no oared galley shall go, and a gallant ship shall not pass thereby.
Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
22 For the Lord is our judge, the Lord is our lawgiver, the Lord is our king; he will save us.
Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23 Loose hang thy tacklings; they cannot well uphold strongly their mast, they cannot spread the sail. Then are divided booty and spoil in abundance, [even] the lame take the booty.
Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
24 And no inhabitant shall say, I am sick: the people that dwell therein shall be one whose iniquity is forgiven.
И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
