Hosea 11
1 When Israel was yet young, then I loved him, and out of Egypt did I call my son.
Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
2 The [prophets] called them; but the more they went from them: unto the Be'alim would they sacrifice, and to the graven images would they burn incense.
Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
3 Yet I myself appointed a leader for Ephraim, who took them up in his arms; but they would not acknowledge that I healed them.
При това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.
4 With human cords I ever drew them forward, with leading-strings of love: and I was to them as those that lift off the yoke from their jaws, and I held out unto them food.
Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.
5 He should not return unto the land of Egypt: yet [now] is the Assyrian his king; because they refused to repent.
Той няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.
6 And the sword shall fall on his cities, and shall make an end of his boughs, and consume them, because of their [evil] counsels.
Меч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.
7 For my people are only bent on backsliding from me; and though upward they call them, they altogether will not elevate themselves.
Людете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
8 How shall I give thee up, Ephraim? how shall I surrender thee, Israel? how shall I make thee as Admah? how shall I change thee as Zeboyim? turned is my heart within me, all my compassion is enkindled together.
Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.
9 I will not execute the fierceness of my anger, I will not again destroy Ephraim; for God am I, and not man, the Holy One in the midst of thee, and I will not come with an enemy's hatred.
Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.
10 They shall follow after the Lord, when he will roar like a lion; for he will roar, and the children shall hasten together from the west;
Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
11 They shall hasten together as birds out of Egypt, and as doves out of the land of Assyria: and I will cause them to dwell in their houses, saith the Lord.
Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.
12 With lies hath Ephraim encompassed me about, and with deceit, the house of Israel; but Judah yet ruleth with God, and is faithful to the Holy One.
Ефрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.
