Genesis 27
1 And it came to pass, when Isaac was old, and his eyes were too dim to see, that he called Esau his eldest son, and said unto him, My son: and he said unto him, Behold, here am I.
Когато остаря Исаак и очите му отслабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.
2 And he said, Behold now, I am grown old, I know not the day of my death:
Тогава той му каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;
3 Now therefore take, I pray thee, thy weapons, thy quiver and thy bow, and go out to the field, and hunt for me some venison;
вземи, прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,
4 And make me savory food, such as I love, and bring it to me, that I may eat; that my soul may bless thee before I die.
та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.
5 And Rebekah heard as Isaac was speaking to Esau his son. And Esau went to the field to hunt for venison, and to bring it.
А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.
6 And Rebekah spoke unto Jacob her son, saying, Behold, I heard thy father speak unto Esau thy brother, saying,
Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:
7 Bring me venison, and make me savory food, that I may eat and bless thee before the Lord before my death.
Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.
8 And now, my son, obey my voice in that which I command thee.
Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.
9 Go, I pray thee, to the flock, and fetch me from there two good kids; and I will make them savory food for thy father, such as he loveth:
Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 And thou shalt bring it to thy father, that he may eat; for the sake that he may bless thee before his death.
и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.
11 And Jacob said to Rebekah his mother, Behold, Esau my brother is a hairy man, and I am a smooth man:
Но Яков рече на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.
12 Peradventure my father will feel me, and I shall then seem to him as a deceiver; and I would bring upon me a curse, and not a blessing.
Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 And his mother said unto him, Upon me be thy curse, my son; only obey my voice, and go fetch them to me.
А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко, само послушай думите ми и иди, та ми ги донеси.
14 And he went, and fetched, and brought them to his mother: and his mother made savory food, such as his father loved.
И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 And Rebekah took the goodly garments of her eldest son Esau, which were with her in the house, and clothed therewith Jacob her younger son;
После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син, Исава, които се намираха вкъщи при нея и с тях облече по-младия си син, Якова.
16 And the skins of the kids she put upon his hands, and upon the smooth part of his neck;
И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.
17 And she gave the savory food and bread, which she had prepared, into the hand of Jacob her son.
Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, които бе приготвила.
18 And he came unto his father, and said, My father: and he said, Here am I; who art thou my son?
И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме. Кой си ти, синко?
19 And Jacob said unto his father, I am Esau thy first-born; I have done as thou didst speak to me: arise I pray thee, sit here and eat of my venison, that thy soul may bless me.
И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.
20 And Isaac said unto his son, How is it that thou hast found it so quickly, my son? And he said, Because the Lord thy God brought it before me.
Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.
21 And Isaac said unto Jacob, Come near, I pray thee, that I may feel thee, my son, whether thou be truly my son Esau or not.
Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син, Исав, или не.
22 And Jacob went near unto Isaac his father, and he felt him; and he said, The voice is the voice of Jacob, but the hands are the hands of Esau.
И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.
23 And he recognized him not, because his hands were hairy, as his brother Esau's hands: so he blessed him.
И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.
24 And he said, Art thou indeed my son Esau? and he said I am.
И каза: Ти ли си същият ми син, Исав? А той рече: Аз.
25 And he said, Bring it near to me, and I will eat of my son's venison, that my soul may bless thee. And he brought it near to him, and he did eat, and he brought him wine, and he drank.
Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.
26 And Isaac his father said unto him, Come near, I pray thee, and kiss me, my son.
А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.
27 And he came near, and kissed him: and he smelled the smell of his garments and blessed him, and said, See, the smell of my son is the smell of the field which the Lord hath blessed.
И той се приближи, та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ.
28 And may God give thee of the dew of heaven, and the fatness of the earth, and plenty of corn and wine;
Бог да ти даде от росата на небето и от И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.
29 Nations shall serve thee, and people bow down to thee; be lord over thy brethren, and thy mother's sons shall bow down to thee; cursed be they that curse thee, and blessed be they that bless thee.
Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.
30 And it came to pass, as soon as Isaac had made an end of blessing Jacob, and Jacob was yet scarcely gone out from the presence of his father, that Esau his brother came in from his hunting.
Щом като свърши Исаак да благославя Якова и Якова току що се беше разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.
31 And he also made savory food, and brought it unto his father, and said unto his father, Let my father arise, and eat of his son's venison, in order that thy soul may bless me.
Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти,
32 And Isaac his father said unto him, Who art thou? And he said, I am thy son, thy first-born, Esau.
А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.
33 And Isaac trembled greatly, exceedingly, and said, Who was it? where is he that had hunted venison, and brought it me, and I ate of all before thou camest, and blessed him? yea, he shall also remain blessed.
Тогава Исаак се разтрепера твърде много и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових?- Да! И благословен ще бъде.
34 When Esau heard the words of his father, he uttered a great and exceedingly bitter cry, and said unto his father, Bless me, also me, my father.
Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик, и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.
35 And he said, Thy brother came with subtilty, and took away thy blessing.
А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 And he said, Hath he been therefore named Jacob, because he hath supplanted me these two times? my right of first-born he took away; and, behold, now he hath taken away my blessing: and he said, Hast thou not reserved a blessing for me.
И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?
37 And Isaac answered and said unto Esau, Behold, I have made him thy lord, and all his brethren have I given to him for servants; and with corn and wine have I endowed him: and what can I do now for thee, my son.
А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?
38 And Esau said unto his father, Hast thou then but one blessing, my father? bless me, also me, my father. And Esau lifted up his voice, and wept.
И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.
39 And Isaac his father answered and said unto him, Behold, thy dwelling shall be the fatness of the earth, and [blessed] by the dew of heaven from above;
Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;
40 And by thy sword shalt thou live, and thy brother shalt thou serve; and it shall come to pass, that when thou shalt have the dominion, thou canst break his yoke from off thy neck.
С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.
41 And Esau hated Jacob because of the blessing wherewith his father had blessed him; and Esau said in his heart, The days of mourning for my father will be at hand; then will I slay my brother Jacob.
И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови. И думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.
42 And Rebekah was informed of the words of Esau her elder son: and she sent and called Jacob her younger son, and said unto him, Behold, thy brother Esau doth comfort himself, with regard to thee, purposing to kill thee.
И казаха на Ревека думите на по-стария й син, Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син, Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.
43 Now therefore, my son, obey my voice; and arise, flee thou to Laban my brother, to Charan;
Сега, прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата му Лавана в Харан,
44 And tarry with him a short time, until thy brother's fury turn away;
и поживей при него известно време, догде премине яростта на брата ти,
45 Until thy brother's anger turn away from thee, and he forget that which thou hast done to him: then will I send, and fetch thee from there; why should I be deprived of both of you at once in one day?
догде премине от тебе гнева на брата ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 And Rebekah said to Isaac, I am weary of my life because of the daughters of Heth; if Jacob take a wife from the daughters of Heth, such as these, from the daughters of the land, what good will life do me?
И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?
