Exodus 21
1 And these are the laws of justice which thou shalt set before them.
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 If thou buy a Hebrew servant, six years shall he serve; and in the seventh he shall go out free for nothing.
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 If he came in by himself, he shall go out by himself; if he was the husband of a woman, then shall his wife go out with him.
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 If his master should give him a wife, and she bear him sons or daughters: the wife and her children shall belong to her master, and he shall go out by himself.
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 And if the servant should plainly say, I love my master, my wife, and my children; I will not go out free:
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 Then shall his master bring him unto the judges, and he shall bring him to the door, or unto the door-post; and his master shall bore his ear through with an awl; and he shall serve him till the jubilee.
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 And if a man sell his daughter for a maid-servant, she shall not go out as the men-servants go out.
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 If she please not her master, to whom he hath assigned her, then shall he aid her to be redeemed: unto a strange nation he shall have no power to sell her, seeing he hath dealt faithlessly with her.
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 And if he should assign her unto his son, then shall he do unto her after the right of the daughters.
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 If he take himself another wife, her food, her raiment, and her duty of marriage, shall he not diminish.
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 And if he do not these three things unto her, then shall she go out free, without money.
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 He that smiteth a man, so that he die, shall surely be put to death.
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 And if he did not lie in wait, but God let it come into his hand, then will I appoint thee a place whither he shall flee.
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 But if a man come presumptuously upon his neighbor, to slay him with guile, from my altar shalt thou take him, that he may die.
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 And he that smiteth his father, or his mother, shall surely be put to death.
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 And he that stealeth a man, and selleth him, and he be found in his hand, shall surely be put to death.
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 And he that curseth his father, or his mother, shall surely be put to death.
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 And if men strive together, and one smite the other with a stone, or with the fist, and he die not, but keepeth his bed:
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 If he rise again, and walk abroad upon his crutch, then shall he that smote him be quit; only he shall pay for the loss of his time, and shall cause him to be thoroughly healed.
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 And if a man smite his servant or his maid, with a rod, and he die under his hand, it shall be surely avenged.
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Nevertheless, if he continue alive a day or two, it shall not be avenged; for he is his money.
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
22 If men strive, and hurt a woman with child, so that her children depart from her, and yet no farther mischief follow: he shall be surely punished, [with a fine, ] according as the husband of the woman will lay upon him; and he shall pay this by the decision of the judges.
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 And if any mischief follow, then shalt thou give life for life.
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 Eye for eye, tooth for tooth, hand for hand, foot for foot,
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 Burning for burning, wound for wound, bruise for bruise.
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 And if a man smite the eye of his servant, or the eye of his maid, that it perish, he shall let him go free for the sake of his eye.
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 And if he strike out his man-servant's tooth, or his maid-servant's tooth, he shall let him go free for the sake of his tooth.
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 If an ox gore a man or a woman, that he die: then shall the ox be surely stoned, and his flesh shall not be eaten; but the owner of the ox shall be quit.
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 But if the ox were wont to gore in time past, and warning have been given to his owner, and he hath not kept him in, and he killeth a man or a woman: the ox shall be stoned, and his owner also should of right be put to death;
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 But there shall be laid on him a sum of money in atonement, and he shall give the ransom of his life whatsoever may be laid upon him.
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 If he gore a son, or gore a daughter, according to this judgment shall be done unto him.
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 If the ox gore a man-servant or a maid-servant, thirty shekels of silver shall he give to his master, and the ox shall be stoned.
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 And if a man open a pit, or if a man dig a pit, and do not cover it, and an ox or an ass fall therein:
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 The owner of the pit shall make it good, he shall make restitution in money unto the owner thereof; and the dead beast shall be his.
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 And if one man's ox hurt the ox of another, that he die: then shall they sell the live ox, and divide his money; and the dead ox also they shall divide.
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 But if it be known that the ox was wont to gore in time past, and his owner hath not kept him in: he shall surely pay ox for ox; and the dead shall belong to him.
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
