Ecclesiastes 1
1 The words of Koheleth, the son of David, the king in Jerusalem.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Vanity of vanities, saith Koheleth, vanity of vanities: all is vanity.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What profit hath a man of all his toil which he toil-eth under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 One generation passeth away, and another generation cometh; but the earth endureth for ever.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 The sun also riseth, and the sun goeth down, and striving to reach his place he riseth again there.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 Going toward the south, and turning round toward the north, the wind moveth round about continually; and around its circles doth the wind return again.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the rivers run into the sea; yet the sea is never full: unto the place whither the rivers go, thither will they continue to go.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 All things weary themselves [constantly]; man can not utter them: the eye is never satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 That which hath been, is the same which will be; and that which hath been done, is the same which will be done; and there is nothing new under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 If there be any thing whereof it is said, See, this is new: It hath already been in olden times which were before us.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 [Only] there is no recollection of former [generations]; and also of the later ones, that are to be—of these [likewise] there will be no recollection with those that will be still later.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I Koheleth was king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 And I directed my heart to inquire and to search out by wisdom concerning all that is done under the heavens: this is an evil employment which God hath given to the sons of man to busy themselves therewith.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I saw all the deeds that are done under the sun: and, behold, all is vanity and a torture of the spirit.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 What is crooked cannot be made straight; and that which is defective cannot be numbered.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I spoke with my own heart, saying, Lo, I have truly obtained greater and more wisdom than all those who have been before me over Jerusalem: yea, my heart had seen much wisdom and knowledge.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 And I directed my heart to know wisdom, and to know madness and folly; [but] I have perceived that this also is a torture of the spirit.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For where there is much wisdom there is much vexation: and he that increaseth knowledge increaseth pain.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
