Ecclesiastes 4
1 And I turned about, and beheld all the oppressed that are made so under the sun: and, behold, there are the tears of the oppressed, and they have no comforter; and from the hand of their oppressors they suffer violence; and they have no comforter.
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 Thereupon praised I the dead that are already dead, more than the living who are still alive;
За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 And as happier than both of them, him who hath not yet come into being, who hath not seen the evil-doing that is done under the sun.—
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Again, I beheld all the toil, and all the energy in doing, that it is [from] the envy of one man of his neighbor. Also this is vanity and a torture of the spirit.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
5 The fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 Better is a handful of quiet, than both the hands full of toil and torture of spirit.
И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
7 Then I turned about, and I saw a vanity under the sun.
Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 There is one alone, and he hath not a companion; yea, he hath neither son nor brother: yet is there no end to all his toil; his eye also is not satisfied with riches. Yet for whom do I toil, and deprive my soul of good? Also this is vanity, yea, it is a bad employment.
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 Two are better than one; because they will have a good reward for their toil.
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 For if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to the single one that falleth; for he hath no companion to lift him up.
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
11 Also, if two lie together, then will they become warm; but how can one person alone become warm?
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
12 And if a man could overpower him, the single one, two would stand up against him: and a threefold cord cannot quickly be torn asunder.
И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 Better is a poor and a wise youth than an old and foolish king, who knoweth not how to be admonished any more.
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 For out of the prison cometh the one to reign: whereas also in his kingdom the other becometh poor.
Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 I have seen all the living who walk under the sun, being with the second child that is to stand up in his stead.
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 There was no end to all the people, [belonging] to all that have been before them: they also that come after will not rejoice in him. Surely this also is vanity and a torture of the spirit.—
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
