2 Samuel 22
1 And David spoke unto the Lord the words of this song, and on the day that the Lord had delivered him out of the hand of all his enemies, and out of the hand of Saul.
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 And he said, Lord, my rock, my fortress, and my deliverer;
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 God, my rock, in whom I trust; my shield, and the horn of my salvation, my high tower, and my refuge, my saviour! from violence dost thou save me!
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Praised, I cried, be the Lord, and from my enemies was I saved.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 For the waves of death encompassed me, the floods of destruction made me afraid;
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 [When] in my distress I called upon the Lord, and to my God I cried; and he heard from his temple my voice, and my complaint [entered] into his ears.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Then shook and trembled the earth; the foundations of the heavens were moved; and they shook, because he was wroth.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Smoke went up in his anger, and consuming fire out of his mouth, coals flamed forth from him.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 And he bent the heavens, and came down, and thick darkness was under his feet.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 And he rode upon a cherub, and flew along, and he was seen upon the wings of the wind.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 And he made darkness round about him into pavilions, heavy masses of waters, thick clouds of the skies.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 From the brightness before him flamed forth coals of fire.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 The Lord thundered from heaven, and the Most High uttered forth his voice.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 And he sent out arrows, and scattered them; lightning, and discomfited them.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 And then were seen the channels of the sea, there were laid open the foundations of the world; at the rebuke of the Lord, through the blast of the breath of his nostrils.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 He stretched out from above [his hand], he took me; he drew me out from the mighty waters.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 He delivered me from my enemy, the strong, from those that hated me, when they were too mighty for me.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 They overcame me on the day of my calamity; but the Lord became my stay;
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 And he brought me forth into a large space: he delivered me, because he had delight in me.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 The Lord rewarded me according to my righteousness: according to the purity of my hands did he recompense me.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 For I had kept the ways of the Lord, and had not wickedly departed from my God.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 For all his ordinances were before me, and from none of his statutes did I depart.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 I was also upright toward him, and I guarded myself against my iniquity.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Therefore did the Lord recompense me according to my righteousness, according to my purity before his eyes.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 With the kind thou wilt show thyself kind; with the upright mighty man thou wilt show thyself upright.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 With the pure thou wilt show thyself pure; and with the perverse thou wilt wage a contest.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 And the afflicted people thou wilt save; but thy eyes are upon the haughty, [that] thou mayest bring [them] down.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 For thou art my lamp, O Lord! and the Lord will enlighten my darkness.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 For [aided] by thee I run through a troop: [helped] by my God I leap over a wall.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 As for God—his way is perfect; the word of the Lord is tried; he is a shield to all that trust in him.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 For who is God, save the Lord? and who is a rock, save our God?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 God is my strength and power; and he rendereth free from obstruction my way.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 He maketh my feet like those of the hinds, and upon my high places he causeth me to stand.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 He teaches my hands for the war, so that a brazen bow is bent by my arms.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 And thou gavest me the shield of thy salvation; and thy assistance hath made me great.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Thou enlargest my steps under me, so that my joints do not slip.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 I pursue my enemies and destroy them; and I return not again until I have made an end of them.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 And I make an end of them, and I crush them, that they cannot rise; and they fall under my feet.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 For thou hast girded me with strength for the war; thou subduest my opponents under me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 And my enemies thou causest to turn their back to me; those that hate me, —that I may destroy them.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 They look about, but there is none to help; unto the Lord—but he answereth them not.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 And I beat them small as the dust of the earth; as the mire of the street, I stamp them, I tread them down.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Thou hast also delivered me from the contests of my people: thou preservest me to be the head of nations, a people which I know not shall serve me.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 The children of the stranger shall utter flattery unto me; as soon as their ear heareth they shall be obedient unto me.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 The children of the stranger shall fade away, and come forth tottering out of their close places.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 The Lord liveth, and blessed be my Rock; and exalted be the God, the Rock of my salvation;
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 The God, that granteth me vengeance, and bringeth down nations under me;
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 And that bringeth me forth from my enemies: also above my opponents thou liftest me up, from the man of violence thou deliverest me.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Therefore will I give thanks unto thee, O Lord, among the nations, and unto thy name will I sing praises;
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 [To] the tower of salvation of his king, and who showeth kindness to his anointed, to David and to his seed forever.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
