1 Kings 11
1 But king Solomon loved many strange women, beside the daughter of Pharaoh, women of the Moabites, 'Ammonites, Edomites, Zidonians, and Hittites.
А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,
2 From the nations concerning which the Lord had said unto the children of Israel, Ye shall not go in among them, nor shall they come in among you; surely they will turn away your heart after their gods: unto these Solomon did cleave to love them.
от народите за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.
3 And he had seven hundred wives, princesses, and three hundred concubines: and his wives turned away his heart.
Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.
4 And it came to pass, at the time that Solomon was old, that his wives turned away his heart after other gods; and his heart was not undivided with the Lord his God, like the heart of David his father.
Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.
5 And Solomon went after 'Ashtoreth the divinity of the Zidonians, and after Milcom the abomination of the 'Ammonites.
Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците.
6 And Solomon did what is evil in the eyes of the Lord, and went not fully after the Lord, like David his father.
Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.
7 Then did Solomon build a high-place for Kemosh, the abomination of Moab, on the mount that is before Jerusalem, and for Molech, the abomination of the children of 'Ammon.
В това време Соломон издигна високо място на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.
8 And so did he for all his strange wives, who burnt incense and sacrificed unto their gods.
Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
9 And the Lord was angry with Solomon; because his heart was turned away from the Lord the God of Israel, who had appeared unto him twice;
Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
10 And had commanded him concerning this thing, that he should not go after other gods; but he did not keep that which the Lord had commanded.
А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти.
11 And the Lord said unto Solomon, Forasmuch as this is in thy mind, and thou hast not kept my covenant and my statutes, which I commanded concerning thee: I will surely rend the kingdom from thee, and will give it to thy servant.
Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми о повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.
12 Nevertheless in thy days will I not do it, for the sake of David thy father; [but] out of the hand of thy son will I rend it.
Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти що го откъсна.
13 Still all the kingdom will I not rend away: one tribe will I give to thy son on account of David my servant, and on account of Jerusalem which I have chosen.
Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.
14 And the Lord stirred up an adversary unto Solomon, Hadad the Edomite: he was of the king's seed in Edom.
След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.
15 It came to pass, namely, when David was in Edom, when Joab the captain of the army was gone up to bury the slain, after he had smitten every male in Edom;
Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,
16 (For six months did Joab remain there with all Israel, until he had cut off every male in Edom: )
(понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),
17 That Hadad fled, he and certain Edomites of his father's servants with him, to go into Egypt; but Hadad was then yet a young lad.
Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.
18 And they arose from Midian, and came to Paran; and they took [some] men with them from Paran, and came to Egypt, unto Pharaoh the king of Egypt; who gave him a house, and decreed him a support, and gave him land.
Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.
19 And Hadad found great favor in the eyes of Pharaoh, so that he gave him for wife the sister of his own wife, the sister of Thachpeness the queen.
И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,
20 And the sister of Thachpeness bore him Genubath his son, whom Thachpeness brought up in Pharaoh's house; and Genubath remained in Pharaoh's house among the sons of Pharaoh.
И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.
21 And when Hadad heard in Egypt that David slept with his fathers, and that Joab the captain of the army was dead: Hadad said to Pharaoh, Dismiss me, that I may go to my own country.
И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.
22 Then said Pharaoh unto him, But what dost thou lack with me, that, behold, thou seekest to go to thy own country? And he answered, Nothing: nevertheless thou must let me go away.
А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.
23 And God stirred him up [another] adversary, Rezon the son of Elyada', who had fled from Hadad'ezer the king of Zobah his lord;
Бог му подигна и друг противник, Резона Елиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададзера, софския цар.
24 And he gathered around him some men, and became captain over a band, when David slew those [of Zobah]; and they went to Damascus, and dwelt therein, and reigned in Damascus.
И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците; и те отидоха в Дамаск та се зеселиха там, и царуваха в Дамаск.
25 And he was an adversary to Israel all the days of Solomon, beside the mischief that Hadad did: and he abhorred Israel, and reigned over Syria.
Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.
26 Also Jerobo'am the son of Nebat, an Ephrathite of Zeredah, the name of whose mother was Zeru'ah, a widow woman, was a servant of Solomon, and he lifted up his hand against the king.
Също и Еревоам Наватовия син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.
27 And this was the occasion that he lifted up his hand against the king: Solomon built up the Millo, and closed up the breach of the city of David his father.
А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,
28 And the man Jerobo'am was a mighty man of valor: and Solomon seeing the young man that he was [also] an industrious worker, he appointed him over all the charge of the house of Joseph.
тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом.
29 And it came to pass at that time when Jerobo'am went out of Jerusalem, that the prophet Achiyah the Shilonite found him on the way; and he had clad himself with a new garment; and these two were alone by themselves in the field;
А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.
30 And Achiyah caught hold of the new garment that was on him, and rent it in twelve pieces;
И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.
31 And he said to Jerobo'am, Take thee ten pieces; for thus hath said the Lord, the God of Israel, Behold, I will rend the kingdom out of the hand of Solomon, and I will give to thee the ten tribes;
И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;
32 But the one tribe shall remain for him, on account of my servant David, and on account of Jerusalem, the city which I have chosen out of all the tribes of Israel;
(ще остане, обаче, нему едни племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);
33 For the cause that they have forsaken me, and have bowed down to 'Ashtoreth the divinity of the Zidonians, to Kemosh the god of Moab, and to Milcom the god of the children of 'Ammon, and have not walked in my ways, to do what is right in my eyes, and my statutes and my ordinances, like David his father.
защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.
34 Nevertheless will I not take the whole kingdom out of his hand; but I will let him remain prince all the days of his life for the sake of David my servant, whom I chose, who kept my commandments and my statutes;
Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всичките дни на живота ме, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.
35 But I will take the kingdom out of the hand of his son, and I will give it unto thee, even the ten tribes.
Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч, десет племена;
36 And unto his son will I give one tribe; so that there may remain a government for David my servant at all times before me in Jerusalem, the city which I have chosen for me, to put my name there.
А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.
37 But thee will I take, and thou shalt reign over all that thy soul may long for; and thou shalt be king over Israel.
А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.
38 And it shall be, if thou wilt hearken unto all that I shall command thee, and wilt walk in my ways, and do what is right in my eyes, to keep my statutes and my commandments, as David my servant did: that I will be with thee, and build thee a permanent house, as I have built for David, and I will give Israel unto thee.
И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.
39 And I will afflict the seed of David for this; but not for all times.
И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.
40 Solomon thereupon sought to put Jerobo'am to death; but Jerobo'am arose, and fled into Egypt, unto Shishak the king of Egypt, and remained in Egypt until the death of Solomon.
Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.
41 And the rest of the acts of Solomon, and all that he did and his wisdom, behold, they are written in the book of the history of Solomon.
А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?
42 And the days that Solomon reigned in Jerusalem over all Israel were forty years.
А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.
43 And Solomon slept with his fathers, and was buried in the city of David his father; and Rehobo'am his son became king in his stead.
Така Соломон заспа с бащите си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.
