1 Chronicles 14
1 And Churam the king of Tyre sent messengers to David, and trees of cedars, and masons and carpenters, to build him a house.
Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.
2 And David felt conscious that the Lord had established him as king over Israel; for his kingdom was exalted on high, because of his people Israel.
И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля,
3 And David took yet more wives at Jerusalem; and David begat more sons and daughters.
И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.
4 And these are the names of the children that he had in Jerusalem: Shammua', and Shobab, Nathan, and Solomon,
И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,
5 And Yibchar, and Elishua', and Elpalet,
Евар, Елисуа, Елфалет,
6 And Nogah, and Nepheg, and Yaphia',
Ногах, Нефег, Авия,
7 And Elishama', and Be'elyada', and Eliphalet.
Елисама, Веелиада и Елифалет.
8 But when the Philistines heard that David had been anointed as king over all Israel, all the Philistines came up to seek David: and David heard of it, and went out against them.
А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.
9 And the Philistines came and spread themselves out in the valley of Rephaim.
И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.
10 And David asked counsel of God, saying, Shall I go up against the Philistines? and wilt thou deliver them into my hand? And the Lord said unto him, Go up; and I will deliver them into thy hand.
Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.
11 And they came up to Ba'al-perazim; and David smote them there. Then David said, God hath broken down my enemies through my hand as a breach [is made] by water: therefore they called the name of that place Ba'al-perazim.
И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази, Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим
12 And they left behind there their gods, and David gave the order, and they were burnt with fire.
И филистимците, оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
13 And the Philistines [came] once again, and spread themselves out in the valley.
И филистимците пак нахлуха в долината.
14 And David asked again counsel of God; and God said unto him, Thou shalt not go up after them: turn about from them, and come upon them opposite the mulberry-trees,
Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.
15 And it shall be, when thou hearest the sound of walking on the tops of the mulberry-trees, that then thou shalt go out to battle; for God will be gone forth before thee to smite the camp of the Philistines.
И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш пред на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
16 And David did as God had commanded him; and they smote the camp of the Philistines from Gib'on as far as Gezer.
И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.
17 And the fame of David went out into all the lands; and the Lord laid the dread of him upon all the nations.
И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.
