Psalms 38
1 A Psalm of David for remembrance concerning the Sabbath-day. O Lord, rebuke me not in your wrath, neither chasten me in your anger.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 For your weapons are fixed in me, and you have pressed your hand heavily upon me.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 For there is no health in my flesh because of your anger; there is no peace to my bones because of my sins.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 For my transgressions have gone over mine head: they have pressed heavily upon me like a weighty burden.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 My bruises have become noisome and corrupt, because of my foolishness.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 I have been wretched and bowed down continually: I went with a mourning countenance all the day.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 For my soul is filled with mockings; and there is no health in my flesh.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 I have been afflicted and brought down exceedingly: I have roared for the groaning of my heart.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 But all my desire is before you; and my groaning is not hidden from you.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 My heart is troubled, my strength has failed me; and the light of mine eyes is not with me.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 My friends and my neighbors drew near before me, and stood still; and my nearest of kin stood afar off.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 While they pressed hard upon me that sought my soul: and they that sought my hurt spoke vanities, and devised deceits all the day.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 But I, as a deaf man, heard not; and was as a dumb man not opening his mouth.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 And I was as a man that hears not, and who has no reproofs in his mouth.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 For I hoped in you, O Lord: you will hear, O Lord my God.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 For I said, Lest mine enemies rejoice against me: for when my feet were moved, they spoke boastingly against me.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 For I am ready for plagues, and my grief is continually before me.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 For I will declare mine iniquity, and be distressed for my sin.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 But mine enemies live, and are mightier than I: and they that hate me unjustly are multiplied.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 They that reward evil for good slandered me; because I followed righteousness.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Forsake me not, O Lord my God: depart not from me.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Draw near to my help, O Lord of my salvation.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
