Psalms 81
1 To the chief Musician upon Gittith, [A Psalm] of Asaph. Sing aloud unto God our strength: make a joyful noise unto the God of Jacob.
За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 Take a psalm, and bring hither the timbrel, the pleasant harp with the psaltery.
Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
3 Blow up the trumpet in the new moon, in the time appointed, on our solemn feast day.
Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 For this [was] a statute for Israel, [and] a law of the God of Jacob.
Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 This he ordained in Joseph [for] a testimony, when he went out through the land of Egypt: [where] I heard a language [that] I understood not.
Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
6 I removed his shoulder from the burden: his hands were delivered from the pots.
Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 Thou calledst in trouble, and I delivered thee; I answered thee in the secret place of thunder: I proved thee at the waters of Meribah. (Selah)
В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
8 Hear, O my people, and I will testify unto thee: O Israel, if thou wilt hearken unto me;
Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 There shall no strange god be in thee; neither shalt thou worship any strange god.
Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 I [am] the LORD thy God, which brought thee out of the land of Egypt: open thy mouth wide, and I will fill it.
Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 But my people would not hearken to my voice; and Israel would none of me.
Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 So I gave them up unto their own hearts’ lust: [and] they walked in their own counsels.
Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 Oh that my people had hearkened unto me, [and] Israel had walked in my ways!
Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 I should soon have subdued their enemies, and turned my hand against their adversaries.
Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 The haters of the LORD should have submitted themselves unto him: but their time should have endured for ever.
Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
16 He should have fed them also with the finest of the wheat: and with honey out of the rock should I have satisfied thee.
И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
