Psalms 74
1 Maschil of Asaph. O God, why hast thou cast [us] off for ever? [why] doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember thy congregation, [which] thou hast purchased of old; the rod of thine inheritance, [which] thou hast redeemed; this mount Zion, wherein thou hast dwelt.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up thy feet unto the perpetual desolations; [even] all [that] the enemy hath done wickedly in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Thine enemies roar in the midst of thy congregations; they set up their ensigns [for] signs.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 [A man] was famous according as he had lifted up axes upon the thick trees.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 But now they break down the carved work thereof at once with axes and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have cast fire into thy sanctuary, they have defiled [by casting down] the dwelling place of thy name to the ground.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 We see not our signs: [there is] no more any prophet: neither [is there] among us any that knoweth how long.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why withdrawest thou thy hand, even thy right hand? pluck [it] out of thy bosom.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 For God [is] my King of old, working salvation in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Thou didst divide the sea by thy strength: thou brakest the heads of the dragons in the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Thou brakest the heads of leviathan in pieces, [and] gavest him [to be] meat to the people inhabiting the wilderness.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Thou didst cleave the fountain and the flood: thou driedst up mighty rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 The day [is] thine, the night also [is] thine: thou hast prepared the light and the sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, [that] the enemy hath reproached, O LORD, and [that] the foolish people have blasphemed thy name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 O deliver not the soul of thy turtledove unto the multitude [of the wicked: ] forget not the congregation of thy poor for ever.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Have respect unto the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee daily.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Forget not the voice of thine enemies: the tumult of those that rise up against thee increaseth continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
