Psalms 137

1 By the rivers of Babylon, there we sat down, yea, we wept, when we remembered Zion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 We hanged our harps upon the willows in the midst thereof.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 For there they that carried us away captive required of us a song; and they that wasted us [required of us] mirth, [saying], Sing us [one] of the songs of Zion.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 How shall we sing the LORD’s song in a strange land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 If I forget thee, O Jerusalem, let my right hand forget [her cunning].

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 If I do not remember thee, let my tongue cleave to the roof of my mouth; if I prefer not Jerusalem above my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Remember, O LORD, the children of Edom in the day of Jerusalem; who said, Rase [it], rase [it, even] to the foundation thereof.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 O daughter of Babylon, who art to be destroyed; happy [shall he be], that rewardeth thee as thou hast served us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Happy [shall he be], that taketh and dasheth thy little ones against the stones.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!