Psalms 109
1 To the chief Musician, A Psalm of David. Hold not thy peace, O God of my praise;
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 For the mouth of the wicked and the mouth of the deceitful are opened against me: they have spoken against me with a lying tongue.
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 They compassed me about also with words of hatred; and fought against me without a cause.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 For my love they are my adversaries: but I [give myself unto] prayer.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 And they have rewarded me evil for good, and hatred for my love.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Set thou a wicked man over him: and let Satan stand at his right hand.
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 When he shall be judged, let him be condemned: and let his prayer become sin.
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Let his days be few; [and] let another take his office.
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Let his children be fatherless, and his wife a widow.
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Let his children be continually vagabonds, and beg: let them seek [their bread] also out of their desolate places.
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Let the extortioner catch all that he hath; and let the strangers spoil his labour.
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Let there be none to extend mercy unto him: neither let there be any to favour his fatherless children.
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Let his posterity be cut off; [and] in the generation following let their name be blotted out.
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Let the iniquity of his fathers be remembered with the LORD; and let not the sin of his mother be blotted out.
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Let them be before the LORD continually, that he may cut off the memory of them from the earth.
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Because that he remembered not to shew mercy, but persecuted the poor and needy man, that he might even slay the broken in heart.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 As he loved cursing, so let it come unto him: as he delighted not in blessing, so let it be far from him.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 As he clothed himself with cursing like as with his garment, so let it come into his bowels like water, and like oil into his bones.
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Let it be unto him as the garment [which] covereth him, and for a girdle wherewith he is girded continually.
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 [Let] this [be] the reward of mine adversaries from the LORD, and of them that speak evil against my soul.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 But do thou for me, O GOD the Lord, for thy name’s sake: because thy mercy [is] good, deliver thou me.
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 For I [am] poor and needy, and my heart is wounded within me.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 I am gone like the shadow when it declineth: I am tossed up and down as the locust.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 My knees are weak through fasting; and my flesh faileth of fatness.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 I became also a reproach unto them: [when] they looked upon me they shaked their heads.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Help me, O LORD my God: O save me according to thy mercy:
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 That they may know that this [is] thy hand; [that] thou, LORD, hast done it.
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Let them curse, but bless thou: when they arise, let them be ashamed; but let thy servant rejoice.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Let mine adversaries be clothed with shame, and let them cover themselves with their own confusion, as with a mantle.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 I will greatly praise the LORD with my mouth; yea, I will praise him among the multitude.
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 For he shall stand at the right hand of the poor, to save [him] from those that condemn his soul.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
