Proverbs 25
1 These [are] also proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah king of Judah copied out.
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 [It is] the glory of God to conceal a thing: but the honour of kings [is] to search out a matter.
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 The heaven for height, and the earth for depth, and the heart of kings [is] unsearchable.
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 Take away the dross from the silver, and there shall come forth a vessel for the finer.
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 Take away the wicked [from] before the king, and his throne shall be established in righteousness.
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
6 Put not forth thyself in the presence of the king, and stand not in the place of great [men: ]
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 For better [it is] that it be said unto thee, Come up hither; than that thou shouldest be put lower in the presence of the prince whom thine eyes have seen.
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 Go not forth hastily to strive, lest [thou know not] what to do in the end thereof, when thy neighbour hath put thee to shame.
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
9 Debate thy cause with thy neighbour [himself; ] and discover not a secret to another:
Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
10 Lest he that heareth [it] put thee to shame, and thine infamy turn not away.
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 A word fitly spoken [is like] apples of gold in pictures of silver.
Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
12 [As] an earring of gold, and an ornament of fine gold, [so is] a wise reprover upon an obedient ear.
Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 As the cold of snow in the time of harvest, [so is] a faithful messenger to them that send him: for he refresheth the soul of his masters.
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 Whoso boasteth himself of a false gift [is like] clouds and wind without rain.
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15 By long forbearing is a prince persuaded, and a soft tongue breaketh the bone.
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Hast thou found honey? eat so much as is sufficient for thee, lest thou be filled therewith, and vomit it.
Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Withdraw thy foot from thy neighbour’s house; lest he be weary of thee, and [so] hate thee.
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 A man that beareth false witness against his neighbour [is] a maul, and a sword, and a sharp arrow.
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
19 Confidence in an unfaithful man in time of trouble [is like] a broken tooth, and a foot out of joint.
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 [As] he that taketh away a garment in cold weather, [and as] vinegar upon nitre, so [is] he that singeth songs to an heavy heart.
Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 If thine enemy be hungry, give him bread to eat; and if he be thirsty, give him water to drink:
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 For thou shalt heap coals of fire upon his head, and the LORD shall reward thee.
Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 The north wind driveth away rain: so [doth] an angry countenance a backbiting tongue.
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
24 [It is] better to dwell in the corner of the housetop, than with a brawling woman and in a wide house.
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 [As] cold waters to a thirsty soul, so [is] good news from a far country.
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 A righteous man falling down before the wicked [is as] a troubled fountain, and a corrupt spring.
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
27 [It is] not good to eat much honey: so [for men] to search their own glory [is not] glory.
Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
28 He that [hath] no rule over his own spirit [is like] a city [that is] broken down, [and] without walls.
Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
