Proverbs 20
1 Wine [is] a mocker, strong drink [is] raging: and whosoever is deceived thereby is not wise.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 The fear of a king [is] as the roaring of a lion: [whoso] provoketh him to anger sinneth [against] his own soul.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 [It is] an honour for a man to cease from strife: but every fool will be meddling.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 The sluggard will not plow by reason of the cold; [therefore] shall he beg in harvest, and [have] nothing.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Counsel in the heart of man [is like] deep water; but a man of understanding will draw it out.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Most men will proclaim every one his own goodness: but a faithful man who can find?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 The just [man] walketh in his integrity: his children [are] blessed after him.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 A king that sitteth in the throne of judgment scattereth away all evil with his eyes.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Who can say, I have made my heart clean, I am pure from my sin?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Divers weights, [and] divers measures, both of them [are] alike abomination to the LORD.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Even a child is known by his doings, whether his work [be] pure, and whether [it be] right.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 The hearing ear, and the seeing eye, the LORD hath made even both of them.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Love not sleep, lest thou come to poverty; open thine eyes, [and] thou shalt be satisfied with bread.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 [It is] naught, [it is] naught, saith the buyer: but when he is gone his way, then he boasteth.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 There is gold, and a multitude of rubies: but the lips of knowledge [are] a precious jewel.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Take his garment that is surety [for] a stranger: and take a pledge of him for a strange woman.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Bread of deceit [is] sweet to a man; but afterwards his mouth shall be filled with gravel.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 [Every] purpose is established by counsel: and with good advice make war.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 He that goeth about [as] a talebearer revealeth secrets: therefore meddle not with him that flattereth with his lips.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Whoso curseth his father or his mother, his lamp shall be put out in obscure darkness.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 An inheritance [may be] gotten hastily at the beginning; but the end thereof shall not be blessed.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Say not thou, I will recompense evil; [but] wait on the LORD, and he shall save thee.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Divers weights [are] an abomination unto the LORD; and a false balance [is] not good.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Man’s goings [are] of the LORD; how can a man then understand his own way?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 [It is] a snare to the man [who] devoureth [that which is] holy, and after vows to make enquiry.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 A wise king scattereth the wicked, and bringeth the wheel over them.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 The spirit of man [is] the candle of the LORD, searching all the inward parts of the belly.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Mercy and truth preserve the king: and his throne is upholden by mercy.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 The glory of young men [is] their strength: and the beauty of old men [is] the gray head.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 The blueness of a wound cleanseth away evil: so [do] stripes the inward parts of the belly.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
