< Proverbs 18 >
1 Through desire a man, having separated himself, seeketh [and] intermeddleth with all wisdom.
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 A fool hath no delight in understanding, but that his heart may discover itself.
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 When the wicked cometh, [then] cometh also contempt, and with ignominy reproach.
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 The words of a man’s mouth [are as] deep waters, [and] the wellspring of wisdom [as] a flowing brook.
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 [It is] not good to accept the person of the wicked, to overthrow the righteous in judgment.
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 A fool’s lips enter into contention, and his mouth calleth for strokes.
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 A fool’s mouth [is] his destruction, and his lips [are] the snare of his soul.
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 The words of a talebearer [are] as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 He also that is slothful in his work is brother to him that is a great waster.
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 The name of the LORD [is] a strong tower: the righteous runneth into it, and is safe.
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 The rich man’s wealth [is] his strong city, and as an high wall in his own conceit.
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Before destruction the heart of man is haughty, and before honour [is] humility.
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 He that answereth a matter before he heareth [it], it [is] folly and shame unto him.
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 The spirit of a man will sustain his infirmity; but a wounded spirit who can bear?
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 The heart of the prudent getteth knowledge; and the ear of the wise seeketh knowledge.
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 A man’s gift maketh room for him, and bringeth him before great men.
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 [He that is] first in his own cause [seemeth] just; but his neighbour cometh and searcheth him.
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 The lot causeth contentions to cease, and parteth between the mighty.
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 A brother offended [is harder to be won] than a strong city: and [their] contentions [are] like the bars of a castle.
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 A man’s belly shall be satisfied with the fruit of his mouth; [and] with the increase of his lips shall he be filled.
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Death and life [are] in the power of the tongue: and they that love it shall eat the fruit thereof.
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 [Whoso] findeth a wife findeth a good [thing], and obtaineth favour of the LORD.
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 The poor useth intreaties; but the rich answereth roughly.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 A man [that hath] friends must shew himself friendly: and there is a friend [that] sticketh closer than a brother.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.