< Proverbs 13 >
1 A wise son [heareth] his father’s instruction: but a scorner heareth not rebuke.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 A man shall eat good by the fruit of [his] mouth: but the soul of the transgressors [shall eat] violence.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 He that keepeth his mouth keepeth his life: [but] he that openeth wide his lips shall have destruction.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 The soul of the sluggard desireth, and [hath] nothing: but the soul of the diligent shall be made fat.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 A righteous [man] hateth lying: but a wicked [man] is loathsome, and cometh to shame.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Righteousness keepeth [him that is] upright in the way: but wickedness overthroweth the sinner.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 There is that maketh himself rich, yet [hath] nothing: [there is] that maketh himself poor, yet [hath] great riches.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 The ransom of a man’s life [are] his riches: but the poor heareth not rebuke.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 The light of the righteous rejoiceth: but the lamp of the wicked shall be put out.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Only by pride cometh contention: but with the well advised [is] wisdom.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Wealth [gotten] by vanity shall be diminished: but he that gathereth by labour shall increase.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Hope deferred maketh the heart sick: but [when] the desire cometh, [it is] a tree of life.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Whoso despiseth the word shall be destroyed: but he that feareth the commandment shall be rewarded.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 The law of the wise [is] a fountain of life, to depart from the snares of death.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Good understanding giveth favour: but the way of transgressors [is] hard.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Every prudent [man] dealeth with knowledge: but a fool layeth open [his] folly.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 A wicked messenger falleth into mischief: but a faithful ambassador [is] health.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Poverty and shame [shall be to] him that refuseth instruction: but he that regardeth reproof shall be honoured.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 The desire accomplished is sweet to the soul: but [it is] abomination to fools to depart from evil.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 He that walketh with wise [men] shall be wise: but a companion of fools shall be destroyed.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Evil pursueth sinners: but to the righteous good shall be repayed.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 A good [man] leaveth an inheritance to his children’s children: and the wealth of the sinner [is] laid up for the just.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Much food [is in] the tillage of the poor: but there is [that is] destroyed for want of judgment.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 He that spareth his rod hateth his son: but he that loveth him chasteneth him betimes.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 The righteous eateth to the satisfying of his soul: but the belly of the wicked shall want.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.