Matthew 26
1 And it came to pass, when Jesus had finished all these sayings, he said unto his disciples,
Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:
2 Ye know that after two days is [the feast of] the passover, and the Son of man is betrayed to be crucified.
Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Then assembled together the chief priests, and the scribes, and the elders of the people, unto the palace of the high priest, who was called Caiaphas,
Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,
4 And consulted that they might take Jesus by subtilty, and kill [him].
и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;
5 But they said, Not on the feast [day], lest there be an uproar among the people.
но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
6 Now when Jesus was in Bethany, in the house of Simon the leper,
А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7 There came unto him a woman having an alabaster box of very precious ointment, and poured it on his head, as he sat [at meat].
приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.
8 But when his disciples saw [it], they had indignation, saying, To what purpose [is] this waste?
А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?
9 For this ointment might have been sold for much, and given to the poor.
Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.
10 When Jesus understood [it], he said unto them, Why trouble ye the woman? for she hath wrought a good work upon me.
Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.
11 For ye have the poor always with you; but me ye have not always.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12 For in that she hath poured this ointment on my body, she did [it] for my burial.
Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
13 Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached in the whole world, [there] shall also this, that this woman hath done, be told for a memorial of her.
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
14 Then one of the twelve, called Judas Iscariot, went unto the chief priests,
Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
15 And said [unto them], What will ye give me, and I will deliver him unto you? And they covenanted with him for thirty pieces of silver.
Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16 And from that time he sought opportunity to betray him.
И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
17 Now the first [day] of the feast of unleavened bread the disciples came to Jesus, saying unto him, Where wilt thou that we prepare for thee to eat the passover?
А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18 And he said, Go into the city to such a man, and say unto him, The Master saith, My time is at hand; I will keep the passover at thy house with my disciples.
Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
19 And the disciples did as Jesus had appointed them; and they made ready the passover.
И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20 Now when the even was come, he sat down with the twelve.
И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21 And as they did eat, he said, Verily I say unto you, that one of you shall betray me.
И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 And they were exceeding sorrowful, and began every one of them to say unto him, Lord, is it I?
А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?
23 And he answered and said, He that dippeth [his] hand with me in the dish, the same shall betray me.
Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24 The Son of man goeth as it is written of him: but woe unto that man by whom the Son of man is betrayed! it had been good for that man if he had not been born.
Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25 Then Judas, which betrayed him, answered and said, Master, is it I? He said unto him, Thou hast said.
И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26 And as they were eating, Jesus took bread, and blessed [it], and brake [it], and gave [it] to the disciples, and said, Take, eat; this is my body.
И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.
27 And he took the cup, and gave thanks, and gave [it] to them, saying, Drink ye all of it;
Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!
28 For this is my blood of the new testament, which is shed for many for the remission of sins.
Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.
29 But I say unto you, I will not drink henceforth of this fruit of the vine, until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.
Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.
30 And when they had sung an hymn, they went out into the mount of Olives.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
31 Then saith Jesus unto them, All ye shall be offended because of me this night: for it is written, I will smite the shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad.
Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.
32 But after I am risen again, I will go before you into Galilee.
А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.
33 Peter answered and said unto him, Though all [men] shall be offended because of thee, [yet] will I never be offended.
А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 Jesus said unto him, Verily I say unto thee, That this night, before the cock crow, thou shalt deny me thrice.
Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Peter said unto him, Though I should die with thee, yet will I not deny thee. Likewise also said all the disciples.
Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.
36 Then cometh Jesus with them unto a place called Gethsemane, and saith unto the disciples, Sit ye here, while I go and pray yonder.
Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.
37 And he took with him Peter and the two sons of Zebedee, and began to be sorrowful and very heavy.
И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.
38 Then saith he unto them, My soul is exceeding sorrowful, even unto death: tarry ye here, and watch with me.
Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.
39 And he went a little further, and fell on his face, and prayed, saying, O my Father, if it be possible, let this cup pass from me: nevertheless not as I will, but as thou [wilt].
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
40 And he cometh unto the disciples, and findeth them asleep, and saith unto Peter, What, could ye not watch with me one hour?
Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?
41 Watch and pray, that ye enter not into temptation: the spirit indeed [is] willing, but the flesh [is] weak.
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото
42 He went away again the second time, and prayed, saying, O my Father, if this cup may not pass away from me, except I drink it, thy will be done.
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.
43 And he came and found them asleep again: for their eyes were heavy.
И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.
44 And he left them, and went away again, and prayed the third time, saying the same words.
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.
45 Then cometh he to his disciples, and saith unto them, Sleep on now, and take your rest: behold, the hour is at hand, and the Son of man is betrayed into the hands of sinners.
Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46 Rise, let us be going: behold, he is at hand that doth betray me.
Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.
47 And while he yet spake, lo, Judas, one of the twelve, came, and with him a great multitude with swords and staves, from the chief priests and elders of the people.
И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48 Now he that betrayed him gave them a sign, saying, Whomsoever I shall kiss, that same is he: hold him fast.
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 And forthwith he came to Jesus, and said, Hail, master; and kissed him.
И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.
50 And Jesus said unto him, Friend, wherefore art thou come? Then came they, and laid hands on Jesus, and took him.
А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.
51 And, behold, one of them which were with Jesus stretched out [his] hand, and drew his sword, and struck a servant of the high priest’s, and smote off his ear.
И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.
52 Then said Jesus unto him, Put up again thy sword into his place: for all they that take the sword shall perish with the sword.
Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.
53 Thinkest thou that I cannot now pray to my Father, and he shall presently give me more than twelve legions of angels?
Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 But how then shall the scriptures be fulfilled, that thus it must be?
Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?
55 In that same hour said Jesus to the multitudes, Are ye come out as against a thief with swords and staves for to take me? I sat daily with you teaching in the temple, and ye laid no hold on me.
В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
56 But all this was done, that the scriptures of the prophets might be fulfilled. Then all the disciples forsook him, and fled.
Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57 And they that had laid hold on Jesus led [him] away to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders were assembled.
А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.
58 But Peter followed him afar off unto the high priest’s palace, and went in, and sat with the servants, to see the end.
А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
59 Now the chief priests, and elders, and all the council, sought false witness against Jesus, to put him to death;
А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
60 But found none: yea, though many false witnesses came, [yet] found they none. At the last came two false witnesses,
обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
61 And said, This [fellow] said, I am able to destroy the temple of God, and to build it in three days.
Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.
62 And the high priest arose, and said unto him, Answerest thou nothing? what [is it which] these witness against thee?
Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
63 But Jesus held his peace. And the high priest answered and said unto him, I adjure thee by the living God, that thou tell us whether thou be the Christ, the Son of God.
Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?
64 Jesus saith unto him, Thou hast said: nevertheless I say unto you, Hereafter shall ye see the Son of man sitting on the right hand of power, and coming in the clouds of heaven.
Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
65 Then the high priest rent his clothes, saying, He hath spoken blasphemy; what further need have we of witnesses? behold, now ye have heard his blasphemy.
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66 What think ye? They answered and said, He is guilty of death.
А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.
67 Then did they spit in his face, and buffeted him; and others smote him with the palms of their hands,
Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
68 Saying, Prophesy unto us, thou Christ, Who is he that smote thee?
Познай ни, Христе, кой Те удари.
69 Now Peter sat without in the palace: and a damsel came unto him, saying, Thou also wast with Jesus of Galilee.
А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
70 But he denied before [them] all, saying, I know not what thou sayest.
А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
71 And when he was gone out into the porch, another [maid] saw him, and said unto them that were there, This [fellow] was also with Jesus of Nazareth.
И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
72 And again he denied with an oath, I do not know the man.
И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
73 And after a while came unto [him] they that stood by, and said to Peter, Surely thou also art [one] of them; for thy speech bewrayeth thee.
След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74 Then began he to curse and to swear, [saying], I know not the man. And immediately the cock crew.
Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
75 And Peter remembered the word of Jesus, which said unto him, Before the cock crow, thou shalt deny me thrice. And he went out, and wept bitterly.
И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.
