Matthew 22
1 And Jesus answered and spake unto them again by parables, and said,
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 The kingdom of heaven is like unto a certain king, which made a marriage for his son,
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 And sent forth his servants to call them that were bidden to the wedding: and they would not come.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Again, he sent forth other servants, saying, Tell them which are bidden, Behold, I have prepared my dinner: my oxen and [my] fatlings [are] killed, and all things [are] ready: come unto the marriage.
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 But they made light of [it], and went their ways, one to his farm, another to his merchandise:
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 And the remnant took his servants, and entreated them spitefully, and slew [them].
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 But when the king heard [thereof], he was wroth: and he sent forth his armies, and destroyed those murderers, and burned up their city.
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Then saith he to his servants, The wedding is ready, but they which were bidden were not worthy.
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Go ye therefore into the highways, and as many as ye shall find, bid to the marriage.
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 So those servants went out into the highways, and gathered together all as many as they found, both bad and good: and the wedding was furnished with guests.
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 And when the king came in to see the guests, he saw there a man which had not on a wedding garment:
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 And he saith unto him, Friend, how camest thou in hither not having a wedding garment? And he was speechless.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Then said the king to the servants, Bind him hand and foot, and take him away, and cast [him] into outer darkness; there shall be weeping and gnashing of teeth.
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 For many are called, but few [are] chosen.
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Then went the Pharisees, and took counsel how they might entangle him in [his] talk.
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 And they sent out unto him their disciples with the Herodians, saying, Master, we know that thou art true, and teachest the way of God in truth, neither carest thou for any [man]: for thou regardest not the person of men.
И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Tell us therefore, What thinkest thou? Is it lawful to give tribute unto Caesar, or not?
Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 But Jesus perceived their wickedness, and said, Why tempt ye me, [ye] hypocrites?
А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Shew me the tribute money. And they brought unto him a penny.
Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 And he saith unto them, Whose [is] this image and superscription?
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 They say unto him, Cæsar’s. Then saith he unto them, Render therefore unto Cæsar the things which are Cæsar’s; and unto God the things that are God’s.
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 When they had heard [these words], they marvelled, and left him, and went their way.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 The same day came to him the Sadducees, which say that there is no resurrection, and asked him,
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 Saying, Master, Moses said, If a man die, having no children, his brother shall marry his wife, and raise up seed unto his brother.
Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 Now there were with us seven brethren: and the first, when he had married a wife, deceased, and, having no issue, left his wife unto his brother:
А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 Likewise the second also, and the third, unto the seventh.
също и вторият и третият, до седмият.
27 And last of all the woman died also.
А подир всички умря и жената.
28 Therefore in the resurrection whose wife shall she be of the seven? for they all had her.
И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 Jesus answered and said unto them, Ye do err, not knowing the scriptures, nor the power of God.
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 For in the resurrection they neither marry, nor are given in marriage, but are as the angels of God in heaven.
Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 But as touching the resurrection of the dead, have ye not read that which was spoken unto you by God, saying,
А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not the God of the dead, but of the living.
“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 And when the multitude heard [this], they were astonished at his doctrine.
И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 But when the Pharisees had heard that he had put the Sadducees to silence, they were gathered together.
А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 Then one of them, [which was] a lawyer, asked [him a question], tempting him, and saying,
И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Master, which [is] the great commandment in the law?
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 Jesus said unto him, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind.
А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 This is the first and great commandment.
Това е голямата и първа заповед.
39 And the second [is] like unto it, Thou shalt love thy neighbour as thyself.
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 On these two commandments hang all the law and the prophets.
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 While the Pharisees were gathered together, Jesus asked them,
И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Saying, What think ye of Christ? whose son is he? They say unto him, [The Son] of David.
Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 He saith unto them, How then doth David in spirit call him Lord, saying,
Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 The LORD said unto my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool?
“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 If David then call him Lord, how is he his son?
Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 And no man was able to answer him a word, neither durst any [man] from that day forth ask him any more [questions.]
И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
