Matthew 15
1 Then came to Jesus scribes and Pharisees, which were of Jerusalem, saying,
Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 Why do thy disciples transgress the tradition of the elders? for they wash not their hands when they eat bread.
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 But he answered and said unto them, Why do ye also transgress the commandment of God by your tradition?
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 For God commanded, saying, Honour thy father and mother: and, He that curseth father or mother, let him die the death.
Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и
5 But ye say, Whosoever shall say to [his] father or [his] mother, [It is] a gift, by whatsoever thou mightest be profited by me;
Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 And honour not his father or his mother, [he shall be free]. Thus have ye made the commandment of God of none effect by your tradition.
- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 [Ye] hypocrites, well did Esaias prophesy of you, saying,
Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал:
8 This people draweth nigh unto me with their mouth, and honoureth me with [their] lips; but their heart is far from me.
“Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 But in vain they do worship me, teaching [for] doctrines the commandments of men.
Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.
10 And he called the multitude, and said unto them, Hear, and understand:
И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Not that which goeth into the mouth defileth a man; but that which cometh out of the mouth, this defileth a man.
Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Then came his disciples, and said unto him, Knowest thou that the Pharisees were offended, after they heard this saying?
Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 But he answered and said, Every plant, which my heavenly Father hath not planted, shall be rooted up.
А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Let them alone: they be blind leaders of the blind. And if the blind lead the blind, both shall fall into the ditch.
Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Then answered Peter and said unto him, Declare unto us this parable.
Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 And Jesus said, Are ye also yet without understanding?
А Той каза: И вие ли сте още без разумление.
17 Do not ye yet understand, that whatsoever entereth in at the mouth goeth into the belly, and is cast out into the draught?
Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 But those things which proceed out of the mouth come forth from the heart; and they defile the man.
А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 For out of the heart proceed evil thoughts, murders, adulteries, fornications, thefts, false witness, blasphemies:
Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 These are [the things] which defile a man: but to eat with unwashen hands defileth not a man.
Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21 Then Jesus went thence, and departed into the coasts of Tyre and Sidon.
И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 And, behold, a woman of Canaan came out of the same coasts, and cried unto him, saying, Have mercy on me, O Lord, [thou] Son of David; my daughter is grievously vexed with a devil.
И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 But he answered her not a word. And his disciples came and besought him, saying, Send her away; for she crieth after us.
Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 But he answered and said, I am not sent but unto the lost sheep of the house of Israel.
А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 Then came she and worshipped him, saying, Lord, help me.
А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 But he answered and said, It is not meet to take the children’s bread, and to cast [it] to dogs.
Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 And she said, Truth, Lord: yet the dogs eat of the crumbs which fall from their masters’ table.
А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Then Jesus answered and said unto her, O woman, great [is] thy faith: be it unto thee even as thou wilt. And her daughter was made whole from that very hour.
Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29 And Jesus departed from thence, and came nigh unto the sea of Galilee; and went up into a mountain, and sat down there.
И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30 And great multitudes came unto him, having with them [those that were] lame, blind, dumb, maimed, and many others, and cast them down at Jesus’ feet; and he healed them:
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 Insomuch that the multitude wondered, when they saw the dumb to speak, the maimed to be whole, the lame to walk, and the blind to see: and they glorified the God of Israel.
Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 Then Jesus called his disciples [unto him], and said, I have compassion on the multitude, because they continue with me now three days, and have nothing to eat: and I will not send them away fasting, lest they faint in the way.
А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 And his disciples say unto him, Whence should we have so much bread in the wilderness, as to fill so great a multitude?
Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 And Jesus saith unto them, How many loaves have ye? And they said, Seven, and a few little fishes.
Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 And he commanded the multitude to sit down on the ground.
Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 And he took the seven loaves and the fishes, and gave thanks, and brake [them], and gave to his disciples, and the disciples to the multitude.
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 And they did all eat, and were filled: and they took up of the broken [meat] that was left seven baskets full.
И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 And they that did eat were four thousand men, beside women and children.
А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 And he sent away the multitude, and took ship, and came into the coasts of Magdala.
И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
