Luke 1
1 Forasmuch as many have taken in hand to set forth in order a declaration of those things which are most surely believed among us,
О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
2 Even as they delivered them unto us, which from the beginning were eyewitnesses, and ministers of the word;
О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
3 It seemed good to me also, having had perfect understanding of all things from the very first, to write unto thee in order, most excellent Theophilus,
видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
4 That thou mightest know the certainty of those things, wherein thou hast been instructed.
за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
5 There was in the days of Herod, the king of Judæa, a certain priest named Zacharias, of the course of Abia: and his wife [was] of the daughters of Aaron, and her name [was] Elisabeth.
В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 And they were both righteous before God, walking in all the commandments and ordinances of the Lord blameless.
Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 And they had no child, because that Elisabeth was barren, and they both were [now] well stricken in years.
И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 And it came to pass, that while he executed the priest’s office before God in the order of his course,
И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
9 According to the custom of the priest’s office, his lot was to burn incense when he went into the temple of the Lord.
по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
10 And the whole multitude of the people were praying without at the time of incense.
И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
11 And there appeared unto him an angel of the Lord standing on the right side of the altar of incense.
И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
12 And when Zacharias saw [him], he was troubled, and fear fell upon him.
И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 But the angel said unto him, Fear not, Zacharias: for thy prayer is heard; and thy wife Elisabeth shall bear thee a son, and thou shalt call his name John.
Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 And thou shalt have joy and gladness; and many shall rejoice at his birth.
Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 For he shall be great in the sight of the Lord, and shall drink neither wine nor strong drink; and he shall be filled with the Holy Ghost, even from his mother’s womb.
Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
16 And many of the children of Israel shall he turn to the Lord their God.
И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 And he shall go before him in the spirit and power of Elias, to turn the hearts of the fathers to the children, and the disobedient to the wisdom of the just; to make ready a people prepared for the Lord.
Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 And Zacharias said unto the angel, Whereby shall I know this? for I am an old man, and my wife well stricken in years.
А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 And the angel answering said unto him, I am Gabriel, that stand in the presence of God; and am sent to speak unto thee, and to shew thee these glad tidings.
Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
20 And, behold, thou shalt be dumb, and not able to speak, until the day that these things shall be performed, because thou believest not my words, which shall be fulfilled in their season.
И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
21 And the people waited for Zacharias, and marvelled that he tarried so long in the temple.
И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 And when he came out, he could not speak unto them: and they perceived that he had seen a vision in the temple: for he beckoned unto them, and remained speechless.
А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 And it came to pass, that, as soon as the days of his ministration were accomplished, he departed to his own house.
И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 And after those days his wife Elisabeth conceived, and hid herself five months, saying,
А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Thus hath the Lord dealt with me in the days wherein he looked on [me], to take away my reproach among men.
Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
26 And in the sixth month the angel Gabriel was sent from God unto a city of Galilee, named Nazareth,
А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
27 To a virgin espoused to a man whose name was Joseph, of the house of David; and the virgin’s name [was] Mary.
при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 And the angel came in unto her, and said, Hail, [thou that art] highly favoured, the Lord [is] with thee: blessed [art] thou among women.
И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 And when she saw [him], she was troubled at his saying, and cast in her mind what manner of salutation this should be.
А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 And the angel said unto her, Fear not, Mary: for thou hast found favour with God.
И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 And, behold, thou shalt conceive in thy womb, and bring forth a son, and shalt call his name JESUS.
И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 He shall be great, and shall be called the Son of the Highest: and the Lord God shall give unto him the throne of his father David:
Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33 And he shall reign over the house of Jacob for ever; and of his kingdom there shall be no end. (aiōn g165)
Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. (aiōn g165)
34 Then said Mary unto the angel, How shall this be, seeing I know not a man?
А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 And the angel answered and said unto her, The Holy Ghost shall come upon thee, and the power of the Highest shall overshadow thee: therefore also that holy thing which shall be born of thee shall be called the Son of God.
И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
36 And, behold, thy cousin Elisabeth, she hath also conceived a son in her old age: and this is the sixth month with her, who was called barren.
И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
37 For with God nothing shall be impossible.
Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 And Mary said, Behold the handmaid of the Lord; be it unto me according to thy word. And the angel departed from her.
И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
39 And Mary arose in those days, and went into the hill country with haste, into a city of Juda;
През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
40 And entered into the house of Zacharias, and saluted Elisabeth.
и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
41 And it came to pass, that, when Elisabeth heard the salutation of Mary, the babe leaped in her womb; and Elisabeth was filled with the Holy Ghost:
И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,
42 And she spake out with a loud voice, and said, Blessed [art] thou among women, and blessed [is] the fruit of thy womb.
и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 And whence [is] this to me, that the mother of my Lord should come to me?
И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
44 For, lo, as soon as the voice of thy salutation sounded in mine ears, the babe leaped in my womb for joy.
Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
45 And blessed [is] she that believed: for there shall be a performance of those things which were told her from the Lord.
И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.
46 And Mary said, My soul doth magnify the Lord,
И Мария каза: Величае душата ми Господа,
47 And my spirit hath rejoiced in God my Saviour.
и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 For he hath regarded the low estate of his handmaiden: for, behold, from henceforth all generations shall call me blessed.
Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
49 For he that is mighty hath done to me great things; and holy [is] his name.
Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
50 And his mercy [is] on them that fear him from generation to generation.
И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
51 He hath shewed strength with his arm; he hath scattered the proud in the imagination of their hearts.
Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 He hath put down the mighty from [their] seats, and exalted them of low degree.
Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
53 He hath filled the hungry with good things; and the rich he hath sent empty away.
Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 He hath holpen his servant Israel, in remembrance of [his] mercy;
Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века. (aiōn g165)
56 And Mary abode with her about three months, and returned to her own house.
А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
57 Now Elisabeth’s full time came that she should be delivered; and she brought forth a son.
А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
58 And her neighbours and her cousins heard how the Lord had shewed great mercy upon her; and they rejoiced with her.
И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
59 And it came to pass, that on the eighth day they came to circumcise the child; and they called him Zacharias, after the name of his father.
И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
60 And his mother answered and said, Not [so]; but he shall be called John.
Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
61 And they said unto her, There is none of thy kindred that is called by this name.
И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 And they made signs to his father, how he would have him called.
И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
63 And he asked for a writing table, and wrote, saying, His name is John. And they marvelled all.
А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
64 And his mouth was opened immediately, and his tongue [loosed], and he spake, and praised God.
И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
65 And fear came on all that dwelt round about them: and all these sayings were noised abroad throughout all the hill country of Judæa.
И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
66 And all they that heard [them] laid [them] up in their hearts, saying, What manner of child shall this be! And the hand of the Lord was with him.
И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
67 And his father Zacharias was filled with the Holy Ghost, and prophesied, saying,
Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
68 Blessed [be] the Lord God of Israel; for he hath visited and redeemed his people,
Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
69 And hath raised up an horn of salvation for us in the house of his servant David;
И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,
70 As he spake by the mouth of his holy prophets, which have been since the world began: (aiōn g165)
(Както е говорил чрез устата на святите Си от века пророци). (aiōn g165)
71 That we should be saved from our enemies, and from the hand of all that hate us;
Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 To perform the mercy [promised] to our fathers, and to remember his holy covenant;
за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
73 The oath which he sware to our father Abraham,
клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
74 That he would grant unto us, that we being delivered out of the hand of our enemies might serve him without fear,
Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,
75 In holiness and righteousness before him, all the days of our life.
в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 And thou, child, shalt be called the prophet of the Highest: for thou shalt go before the face of the Lord to prepare his ways;
Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
77 To give knowledge of salvation unto his people by the remission of their sins,
За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,
78 Through the tender mercy of our God; whereby the dayspring from on high hath visited us,
поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,
79 To give light to them that sit in darkness and [in] the shadow of death, to guide our feet into the way of peace.
за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
80 And the child grew, and waxed strong in spirit, and was in the deserts till the day of his shewing unto Israel.
А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
