Judges 17
1 And there was a man of mount Ephraim, whose name [was] Micah.
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 And he said unto his mother, The eleven hundred [shekels] of silver that were taken from thee, about which thou cursedst, and spakest of also in mine ears, behold, the silver [is] with me; I took it. And his mother said, Blessed [be thou] of the LORD, my son.
Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.
3 And when he had restored the eleven hundred [shekels] of silver to his mother, his mother said, I had wholly dedicated the silver unto the LORD from my hand for my son, to make a graven image and a molten image: now therefore I will restore it unto thee.
И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.
4 Yet he restored the money unto his mother; and his mother took two hundred [shekels] of silver, and gave them to the founder, who made thereof a graven image and a molten image: and they were in the house of Micah.
Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.
5 And the man Micah had an house of gods, and made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.
И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6 In those days [there was] no king in Israel, [but] every man did [that which was] right in his own eyes.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 And there was a young man out of Beth-lehem-judah of the family of Judah, who [was] a Levite, and he sojourned there.
И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.
8 And the man departed out of the city from Beth-lehem-judah to sojourn where he could find [a place: ] and he came to mount Ephraim to the house of Micah, as he journeyed.
Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 And Micah said unto him, Whence comest thou? And he said unto him, I [am] a Levite of Beth-lehem-judah, and I go to sojourn where I may find [a place].
И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.
10 And Micah said unto him, Dwell with me, and be unto me a father and a priest, and I will give thee ten [shekels] of silver by the year, and a suit of apparel, and thy victuals. So the Levite went in.
И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
11 And the Levite was content to dwell with the man; and the young man was unto him as one of his sons.
И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12 And Micah consecrated the Levite; and the young man became his priest, and was in the house of Micah.
И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 Then said Micah, Now know I that the LORD will do me good, seeing I have a Levite to [my] priest.
Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.
