John 8
1 Jesus went unto the mount of Olives.
А Исус отиде на Елеонския хълм.
2 And early in the morning he came again into the temple, and all the people came unto him; and he sat down, and taught them.
И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
3 And the scribes and Pharisees brought unto him a woman taken in adultery; and when they had set her in the midst,
И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
4 They say unto him, Master, this woman was taken in adultery, in the very act.
Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
5 Now Moses in the law commanded us, that such should be stoned: but what sayest thou?
А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6 This they said, tempting him, that they might have to accuse him. But Jesus stooped down, and with [his] finger wrote on the ground, [ as though he heard them not].
И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
7 So when they continued asking him, he lifted up himself, and said unto them, He that is without sin among you, let him first cast a stone at her.
Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен. нека пръв хвърли камък на нея.
8 And again he stooped down, and wrote on the ground.
И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
9 And they which heard [it], being convicted by [their own] conscience, went out one by one, beginning at the eldest, [even] unto the last: and Jesus was left alone, and the woman standing in the midst.
А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
10 When Jesus had lifted up himself, and saw none but the woman, he said unto her, Woman, where are those thine accusers? hath no man condemned thee?
И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
11 She said, No man, Lord. And Jesus said unto her, Neither do I condemn thee: go, and sin no more.
И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
12 Then spake Jesus again unto them, saying, I am the light of the world: he that followeth me shall not walk in darkness, but shall have the light of life.
Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
13 The Pharisees therefore said unto him, Thou bearest record of thyself; thy record is not true.
Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
14 Jesus answered and said unto them, Though I bear record of myself, [yet] my record is true: for I know whence I came, and whither I go; but ye cannot tell whence I come, and whither I go.
Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
15 Ye judge after the flesh; I judge no man.
Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 And yet if I judge, my judgment is true: for I am not alone, but I and the Father that sent me.
И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.
17 It is also written in your law, that the testimony of two men is true.
И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18 I am one that bear witness of myself, and the Father that sent me beareth witness of me.
Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Then said they unto him, Where is thy Father? Jesus answered, Ye neither know me, nor my Father: if ye had known me, ye should have known my Father also.
Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.
20 These words spake Jesus in the treasury, as he taught in the temple: and no man laid hands on him; for his hour was not yet come.
Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.
21 Then said Jesus again unto them, I go my way, and ye shall seek me, and shall die in your sins: whither I go, ye cannot come.
И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.
22 Then said the Jews, Will he kill himself? because he saith, Whither I go, ye cannot come.
Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23 And he said unto them, Ye are from beneath; I am from above: ye are of this world; I am not of this world.
И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24 I said therefore unto you, that ye shall die in your sins: for if ye believe not that I am [he], ye shall die in your sins.
По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.
25 Then said they unto him, Who art thou? And Jesus saith unto them, Even [the same] that I said unto you from the beginning.
Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
26 I have many things to say and to judge of you: but he that sent me is true; and I speak to the world those things which I have heard of him.
Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
27 They understood not that he spake to them of the Father.
Те не разбраха, че им говореше за Отца.
28 Then said Jesus unto them, When ye have lifted up the Son of man, then shall ye know that I am [he], and [that] I do nothing of myself; but as my Father hath taught me, I speak these things.
Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.
29 And he that sent me is with me: the Father hath not left me alone; for I do always those things that please him.
И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.
30 As he spake these words, many believed on him.
Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Then said Jesus to those Jews which believed on him, If ye continue in my word, [then] are ye my disciples indeed;
Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
32 And ye shall know the truth, and the truth shall make you free.
и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 They answered him, We be Abraham’s seed, and were never in bondage to any man: how sayest thou, Ye shall be made free?
Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Jesus answered them, Verily, verily, I say unto you, Whosoever committeth sin is the servant of sin.
Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. (aiōn g165)
36 If the Son therefore shall make you free, ye shall be free indeed.
Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 I know that ye are Abraham’s seed; but ye seek to kill me, because my word hath no place in you.
Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.
38 I speak that which I have seen with my Father: and ye do that which ye have seen with your father.
Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
39 They answered and said unto him, Abraham is our father. Jesus saith unto them, If ye were Abraham’s children, ye would do the works of Abraham.
Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
40 But now ye seek to kill me, a man that hath told you the truth, which I have heard of God: this did not Abraham.
А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.
41 Ye do the deeds of your father. Then said they to him, We be not born of fornication; we have one Father, [even] God.
Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
42 Jesus said unto them, If God were your Father, ye would love me: for I proceeded forth and came from God; neither came I of myself, but he sent me.
Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.
43 Why do ye not understand my speech? [even] because ye cannot hear my word.
Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.
44 Ye are of [your] father the devil, and the lusts of your father ye will do. He was a murderer from the beginning, and abode not in the truth, because there is no truth in him. When he speaketh a lie, he speaketh of his own: for he is a liar, and the father of it.
Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
45 And because I tell [you] the truth, ye believe me not.
А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.
46 Which of you convinceth me of sin? And if I say the truth, why do ye not believe me?
Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
47 He that is of God heareth God’s words: ye therefore hear [them] not, because ye are not of God.
Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 Then answered the Jews, and said unto him, Say we not well that thou art a Samaritan, and hast a devil?
Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
49 Jesus answered, I have not a devil; but I honour my Father, and ye do dishonour me.
Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
50 And I seek not mine own glory: there is one that seeketh and judgeth.
Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века. (aiōn g165)
52 Then said the Jews unto him, Now we know that thou hast a devil. Abraham is dead, and the prophets; and thou sayest, If a man keep my saying, he shall never taste of death. (aiōn g165)
Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века. (aiōn g165)
53 Art thou greater than our father Abraham, which is dead? and the prophets are dead: whom makest thou thyself?
Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 Jesus answered, If I honour myself, my honour is nothing: it is my Father that honoureth me; of whom ye say, that he is your God:
Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 Yet ye have not known him; but I know him: and if I should say, I know him not, I shall be a liar like unto you: but I know him, and keep his saying.
и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.
56 Your father Abraham rejoiced to see my day: and he saw [it], and was glad.
Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
57 Then said the Jews unto him, Thou art not yet fifty years old, and hast thou seen Abraham?
Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?
58 Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Before Abraham was, I am.
Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
59 Then took they up stones to cast at him: but Jesus hid himself, and went out of the temple, going through the midst of them, and so passed by.
Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].
