John 1
1 In the beginning was the Word, and the Word was with God, and the Word was God.
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 The same was in the beginning with God.
То в началото беше у Бога.
3 All things were made by him; and without him was not any thing made that was made.
Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.
4 In him was life; and the life was the light of men.
В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 And the light shineth in darkness; and the darkness comprehended it not.
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
6 There was a man sent from God, whose name [was] John.
Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
7 The same came for a witness, to bear witness of the Light, that all [men] through him might believe.
Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
8 He was not that Light, but [was sent] to bear witness of that Light.
Не беше той светлината, но дойде да свидетелствуо мене беше пръв.
9 [That] was the true Light, which lighteth every man that cometh into the world.
Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
10 He was in the world, and the world was made by him, and the world knew him not.
Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
11 He came unto his own, and his own received him not.
У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12 But as many as received him, to them gave he power to become the sons of God, [even] to them that believe on his name:
А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
13 Which were born, not of blood, nor of the will of the flesh, nor of the will of man, but of God.
които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 And the Word was made flesh, and dwelt among us, (and we beheld his glory, the glory as of the only begotten of the Father, ) full of grace and truth.
И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15 John bare witness of him, and cried, saying, This was he of whom I spake, He that cometh after me is preferred before me: for he was before me.
Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.
16 And of his fulness have all we received, and grace for grace.
Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
17 For the law was given by Moses, [but] grace and truth came by Jesus Christ.
понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
18 No man hath seen God at any time; the only begotten Son, which is in the bosom of the Father, he hath declared [him.]
Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
19 And this is the record of John, when the Jews sent priests and Levites from Jerusalem to ask him, Who art thou?
И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
20 And he confessed, and denied not; but confessed, I am not the Christ.
Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
21 And they asked him, What then? Art thou Elias? And he saith, I am not. Art thou that prophet? And he answered, No.
И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
22 Then said they unto him, Who art thou? that we may give an answer to them that sent us. What sayest thou of thyself?
На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
23 He said, I [am] the voice of one crying in the wilderness, Make straight the way of the Lord, as said the prophet Esaias.
Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа, както рече пророк Исаия.
24 And they which were sent were of the Pharisees.
А изпратените бяха от фарисеите.
25 And they asked him, and said unto him, Why baptizest thou then, if thou be not that Christ, nor Elias, neither that prophet?
И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
26 John answered them, saying, I baptize with water: but there standeth one among you, whom ye know not;
В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
27 He it is, who coming after me is preferred before me, whose shoe’s latchet I am not worthy to unloose.
Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
28 These things were done in Bethabara beyond Jordan, where John was baptizing.
Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Иоан кръщаваше.
29 The next day John seeth Jesus coming unto him, and saith, Behold the Lamb of God, which taketh away the sin of the world.
На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
30 This is he of whom I said, After me cometh a man which is preferred before me: for he was before me.
Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
31 And I knew him not: but that he should be made manifest to Israel, therefore am I come baptizing with water.
И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
32 And John bare record, saying, I saw the Spirit descending from heaven like a dove, and it abode upon him.
И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
33 And I knew him not: but he that sent me to baptize with water, the same said unto me, Upon whom thou shalt see the Spirit descending, and remaining on him, the same is he which baptizeth with the Holy Ghost.
И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
34 And I saw, and bare record that this is the Son of God.
И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
35 Again the next day after John stood, and two of his disciples;
На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
36 And looking upon Jesus as he walked, he saith, Behold the Lamb of God!
И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
37 And the two disciples heard him speak, and they followed Jesus.
И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.
38 Then Jesus turned, and saw them following, and saith unto them, What seek ye? They said unto him, Rabbi, (which is to say, being interpreted, Master, ) where dwellest thou?
И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?
39 He saith unto them, Come and see. They came and saw where he dwelt, and abode with him that day: for it was about the tenth hour.
Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетия час.
40 One of the two which heard John [speak], and followed him, was Andrew, Simon Peter’s brother.
Единият от двамата, който чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 He first findeth his own brother Simon, and saith unto him, We have found the Messias, which is, being interpreted, the Christ.
Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).
42 And he brought him to Jesus. And when Jesus beheld him, he said, Thou art Simon the son of Jona: thou shalt be called Cephas, which is by interpretation, A stone.
Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър Значи: Канара).
43 The day following Jesus would go forth into Galilee, and findeth Philip, and saith unto him, Follow me.
На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.
44 Now Philip was of Bethsaida, the city of Andrew and Peter.
А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
45 Philip findeth Nathanael, and saith unto him, We have found him, of whom Moses in the law, and the prophets, did write, Jesus of Nazareth, the son of Joseph.
Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет,
46 And Nathanael said unto him, Can there any good thing come out of Nazareth? Philip saith unto him, Come and see.
Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
47 Jesus saw Nathanael coming to him, and saith of him, Behold an Israelite indeed, in whom is no guile!
Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
48 Nathanael saith unto him, Whence knowest thou me? Jesus answered and said unto him, Before that Philip called thee, when thou wast under the fig tree, I saw thee.
Натанаил Му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
49 Nathanael answered and saith unto him, Rabbi, thou art the Son of God; thou art the King of Israel.
Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи син, Ти си Израилев цар.
50 Jesus answered and said unto him, Because I said unto thee, I saw thee under the fig tree, believest thou? thou shalt see greater things than these.
Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
51 And he saith unto him, Verily, verily, I say unto you, Hereafter ye shall see heaven open, and the angels of God ascending and descending upon the Son of man.
И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
