Job 41
1 Canst thou draw out leviathan with an hook? or his tongue with a cord [which] thou lettest down?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Canst thou put an hook into his nose? or bore his jaw through with a thorn?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he make many supplications unto thee? will he speak soft [words] unto thee?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will he make a covenant with thee? wilt thou take him for a servant for ever?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Wilt thou play with him as [with] a bird? or wilt thou bind him for thy maidens?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Shall the companions make a banquet of him? shall they part him among the merchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Canst thou fill his skin with barbed irons? or his head with fish spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Lay thine hand upon him, remember the battle, do no more.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Behold, the hope of him is in vain: shall not [one] be cast down even at the sight of him?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 None [is so] fierce that dare stir him up: who then is able to stand before me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who hath prevented me, that I should repay [him? whatsoever is] under the whole heaven is mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I will not conceal his parts, nor his power, nor his comely proportion.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can discover the face of his garment? [or] who can come [to him] with his double bridle?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who can open the doors of his face? his teeth [are] terrible round about.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 [His] scales [are his] pride, shut up together [as with] a close seal.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One is so near to another, that no air can come between them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 They are joined one to another, they stick together, that they cannot be sundered.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 By his neesings a light doth shine, and his eyes [are] like the eyelids of the morning.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Out of his mouth go burning lamps, [and] sparks of fire leap out.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Out of his nostrils goeth smoke, as [out] of a seething pot or caldron.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath kindleth coals, and a flame goeth out of his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 In his neck remaineth strength, and sorrow is turned into joy before him.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The flakes of his flesh are joined together: they are firm in themselves; they cannot be moved.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart is as firm as a stone; yea, as hard as a piece of the nether [millstone].
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 When he raiseth up himself, the mighty are afraid: by reason of breakings they purify themselves.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 The sword of him that layeth at him cannot hold: the spear, the dart, nor the habergeon.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He esteemeth iron as straw, [and] brass as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The arrow cannot make him flee: slingstones are turned with him into stubble.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Darts are counted as stubble: he laugheth at the shaking of a spear.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Sharp stones [are] under him: he spreadeth sharp pointed things upon the mire.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He maketh the deep to boil like a pot: he maketh the sea like a pot of ointment.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 He maketh a path to shine after him; [one] would think the deep [to be] hoary.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Upon earth there is not his like, who is made without fear.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He beholdeth all high [things: ] he [is] a king over all the children of pride.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
