Job 4
1 Then Eliphaz the Temanite answered and said,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 [If] we assay to commune with thee, wilt thou be grieved? but who can withhold himself from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Behold, thou hast instructed many, and thou hast strengthened the weak hands.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Thy words have upholden him that was falling, and thou hast strengthened the feeble knees.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now it is come upon thee, and thou faintest; it toucheth thee, and thou art troubled.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 [Is] not [this] thy fear, thy confidence, thy hope, and the uprightness of thy ways?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember, I pray thee, who [ever] perished, being innocent? or where were the righteous cut off?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Even as I have seen, they that plow iniquity, and sow wickedness, reap the same.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 By the blast of God they perish, and by the breath of his nostrils are they consumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions, are broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The old lion perisheth for lack of prey, and the stout lion’s whelps are scattered abroad.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Now a thing was secretly brought to me, and mine ear received a little thereof.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In thoughts from the visions of the night, when deep sleep falleth on men,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Fear came upon me, and trembling, which made all my bones to shake.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Then a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up:
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It stood still, but I could not discern the form thereof: an image [was] before mine eyes, [there was] silence, and I heard a voice, [saying],
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Shall mortal man be more just than God? shall a man be more pure than his maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Behold, he put no trust in his servants; and his angels he charged with folly:
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 How much less [in] them that dwell in houses of clay, whose foundation [is] in the dust, [which] are crushed before the moth?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 They are destroyed from morning to evening: they perish for ever without any regarding [it].
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Doth not their excellency [which is] in them go away? they die, even without wisdom.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
