Job 31
1 I made a covenant with mine eyes; why then should I think upon a maid?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 For what portion of God [is there] from above? and [what] inheritance of the Almighty from on high?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 [Is] not destruction to the wicked? and a strange [punishment] to the workers of iniquity?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Doth not he see my ways, and count all my steps?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 If I have walked with vanity, or if my foot hath hasted to deceit;
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 Let me be weighed in an even balance, that God may know mine integrity.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 If my step hath turned out of the way, and mine heart walked after mine eyes, and if any blot hath cleaved to mine hands;
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 [Then] let me sow, and let another eat; yea, let my offspring be rooted out.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 If mine heart have been deceived by a woman, or [if] I have laid wait at my neighbour’s door;
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 [Then] let my wife grind unto another, and let others bow down upon her.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For this [is] an heinous crime; yea, it [is] an iniquity [to be punished by] the judges.
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 For it [is] a fire [that] consumeth to destruction, and would root out all mine increase.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 If I did despise the cause of my manservant or of my maidservant, when they contended with me;
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 What then shall I do when God riseth up? and when he visiteth, what shall I answer him?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Did not he that made me in the womb make him? and did not one fashion us in the womb?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 If I have withheld the poor from [their] desire, or have caused the eyes of the widow to fail;
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Or have eaten my morsel myself alone, and the fatherless hath not eaten thereof;
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 (For from my youth he was brought up with me, as [with] a father, and I have guided her from my mother’s womb; )
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 If I have seen any perish for want of clothing, or any poor without covering;
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 If his loins have not blessed me, and [if] he were [not] warmed with the fleece of my sheep;
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 If I have lifted up my hand against the fatherless, when I saw my help in the gate:
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 [Then] let mine arm fall from my shoulder blade, and mine arm be broken from the bone.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 For destruction [from] God [was] a terror to me, and by reason of his highness I could not endure.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 If I have made gold my hope, or have said to the fine gold, [Thou art] my confidence;
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 If I rejoiced because my wealth [was] great, and because mine hand had gotten much;
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 If I beheld the sun when it shined, or the moon walking [in] brightness;
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 And my heart hath been secretly enticed, or my mouth hath kissed my hand:
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 This also [were] an iniquity [to be punished by] the judge: for I should have denied the God [that is] above.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 If I rejoiced at the destruction of him that hated me, or lifted up myself when evil found him:
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 Neither have I suffered my mouth to sin by wishing a curse to his soul.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 If the men of my tabernacle said not, Oh that we had of his flesh! we cannot be satisfied.
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 The stranger did not lodge in the street: [but] I opened my doors to the traveller.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 If I covered my transgressions as Adam, by hiding mine iniquity in my bosom:
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Did I fear a great multitude, or did the contempt of families terrify me, that I kept silence, [and] went not out of the door?
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Oh that one would hear me! behold, my desire [is, that] the Almighty would answer me, and [that] mine adversary had written a book.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Surely I would take it upon my shoulder, [and] bind it [as] a crown to me.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 I would declare unto him the number of my steps; as a prince would I go near unto him.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 If my land cry against me, or that the furrows likewise thereof complain;
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 If I have eaten the fruits thereof without money, or have caused the owners thereof to lose their life:
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Let thistles grow instead of wheat, and cockle instead of barley. The words of Job are ended.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
