Job 19
1 Then Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times have ye reproached me: ye are not ashamed [that] ye make yourselves strange to me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 And be it indeed [that] I have erred, mine error remaineth with myself.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If indeed ye will magnify [yourselves] against me, and plead against me my reproach:
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Know now that God hath overthrown me, and hath compassed me with his net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Behold, I cry out of wrong, but I am not heard: I cry aloud, but [there is] no judgment.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 He hath fenced up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He hath stripped me of my glory, and taken the crown [from] my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He hath destroyed me on every side, and I am gone: and mine hope hath he removed like a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He hath also kindled his wrath against me, and he counteth me unto him as [one of] his enemies.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops come together, and raise up their way against me, and encamp round about my tabernacle.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 He hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are verily estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 They that dwell in mine house, and my maids, count me for a stranger: I am an alien in their sight.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I called my servant, and he gave [me] no answer; I intreated him with my mouth.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is strange to my wife, though I intreated for the children’s [sake] of mine own body.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Yea, young children despised me; I arose, and they spake against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All my inward friends abhorred me: and they whom I loved are turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My bone cleaveth to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God hath touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh that my words were now written! oh that they were printed in a book!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 That they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 For I know [that] my redeemer liveth, and [that] he shall stand at the latter [day] upon the earth:
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And [though] after my skin [worms] destroy this [body], yet in my flesh shall I see God:
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Whom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another; [though] my reins be consumed within me.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 But ye should say, Why persecute we him, seeing the root of the matter is found in me?
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Be ye afraid of the sword: for wrath [bringeth] the punishments of the sword, that ye may know [there is] a judgment.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
