Jeremiah 5
1 Run ye to and fro through the streets of Jerusalem, and see now, and know, and seek in the broad places thereof, if ye can find a man, if there be [any] that executeth judgment, that seeketh the truth; and I will pardon it.
Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се, и потърсете по площадите му Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И аз ще простя на тоя град.
2 And though they say, The LORD liveth; surely they swear falsely.
Защото, ако и да казват: заклевам се с живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.
3 O LORD, [are] not thine eyes upon the truth? thou hast stricken them, but they have not grieved; thou hast consumed them, [but] they have refused to receive correction: they have made their faces harder than a rock; they have refused to return.
Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.
4 Therefore I said, Surely these [are] poor; they are foolish: for they know not the way of the LORD, [nor] the judgment of their God.
Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни; Защото не знаят пътя Господен, Нито закона на своя Бог.
5 I will get me unto the great men, and will speak unto them; for they have known the way of the LORD, [and] the judgment of their God: but these have altogether broken the yoke, [and] burst the bonds.
Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях; Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.
6 Wherefore a lion out of the forest shall slay them, [and] a wolf of the evenings shall spoil them, a leopard shall watch over their cities: every one that goeth out thence shall be torn in pieces: because their transgressions are many, [and] their backslidings are increased.
Затова, лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.
7 How shall I pardon thee for this? thy children have forsaken me, and sworn by [them that are] no gods: when I had fed them to the full, they then committed adultery, and assembled themselves by troops in the harlots’ houses.
Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
8 They were [as] fed horses in the morning: every one neighed after his neighbour’s wife.
Заран са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.
9 Shall I not visit for these [things]? saith the LORD: and shall not my soul be avenged on such a nation as this?
Няма ли да накажа затова? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
10 Go ye up upon her walls, and destroy; but make not a full end: take away her battlements; for they [are] not the LORD’s.
Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.
11 For the house of Israel and the house of Judah have dealt very treacherously against me, saith the LORD.
Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.
12 They have belied the LORD, and said, [It is] not he; neither shall evil come upon us; neither shall we see sword nor famine:
Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не той ни заплашва с това; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;
13 And the prophets shall become wind, and the word [is] not in them: thus shall it be done unto them.
Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.
14 Wherefore thus saith the LORD God of hosts, Because ye speak this word, behold, I will make my words in thy mouth fire, and this people wood, and it shall devour them.
Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.
15 Lo, I will bring a nation upon you from far, O house of Israel, saith the LORD: it [is] a mighty nation, it [is] an ancient nation, a nation whose language thou knowest not, neither understandest what they say.
Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,
16 Their quiver [is] as an open sepulchre, they [are] all mighty men.
Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.
17 And they shall eat up thine harvest, and thy bread, [which] thy sons and thy daughters should eat: they shall eat up thy flocks and thine herds: they shall eat up thy vines and thy fig trees: they shall impoverish thy fenced cities, wherein thou trustedst, with the sword.
Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.
18 Nevertheless in those days, saith the LORD, I will not make a full end with you.
Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.
19 And it shall come to pass, when ye shall say, Wherefore doeth the LORD our God all these [things] unto us? then shalt thou answer them, Like as ye have forsaken me, and served strange gods in your land, so shall ye serve strangers in a land [that is] not yours.
И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.
20 Declare this in the house of Jacob, and publish it in Judah, saying,
Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:
21 Hear now this, O foolish people, and without understanding; which have eyes, and see not; which have ears, and hear not:
Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.
22 Fear ye not me? saith the LORD: will ye not tremble at my presence, which have placed the sand [for] the bound of the sea by a perpetual decree, that it cannot pass it: and though the waves thereof toss themselves, yet can they not prevail; though they roar, yet can they not pass over it?
Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все че бучат, пак няма да я преминат?
23 But this people hath a revolting and a rebellious heart; they are revolted and gone.
Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.
24 Neither say they in their heart, Let us now fear the LORD our God, that giveth rain, both the former and the latter, in his season: he reserveth unto us the appointed weeks of the harvest.
Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.
25 Your iniquities have turned away these [things], and your sins have withholden good [things] from you.
Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.
26 For among my people are found wicked [men: ] they lay wait, as he that setteth snares; they set a trap, they catch men.
Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.
27 As a cage is full of birds, so [are] their houses full of deceit: therefore they are become great, and waxen rich.
Както клетка е пълна с птици, Така къщите им са пълни с плод на измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха,
28 They are waxen fat, they shine: yea, they overpass the deeds of the wicked: they judge not the cause, the cause of the fatherless, yet they prosper; and the right of the needy do they not judge.
Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.
29 Shall I not visit for these [things]? saith the LORD: shall not my soul be avenged on such a nation as this?
Няма ли да накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
30 A wonderful and horrible thing is committed in the land;
Удивително и ужасно нещо стана в тая страна:
31 The prophets prophesy falsely, and the priests bear rule by their means; and my people love [to have it] so: and what will ye do in the end thereof?
Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното следствие на това?
