James 1
1 James, a servant of God and of the Lord Jesus Christ, to the twelve tribes which are scattered abroad, greeting.
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
2 My brethren, count it all joy when ye fall into divers temptations;
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 Knowing [this], that the trying of your faith worketh patience.
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 But let patience have [her] perfect work, that ye may be perfect and entire, wanting nothing.
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 If any of you lack wisdom, let him ask of God, that giveth to all [men] liberally, and upbraideth not; and it shall be given him.
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6 But let him ask in faith, nothing wavering. For he that wavereth is like a wave of the sea driven with the wind and tossed.
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 For let not that man think that he shall receive any thing of the Lord.
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 A double minded man [is] unstable in all his ways.
понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
9 Let the brother of low degree rejoice in that he is exalted:
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10 But the rich, in that he is made low: because as the flower of the grass he shall pass away.
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 For the sun is no sooner risen with a burning heat, but it withereth the grass, and the flower thereof falleth, and the grace of the fashion of it perisheth: so also shall the rich man fade away in his ways.
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Blessed [is] the man that endureth temptation: for when he is tried, he shall receive the crown of life, which the Lord hath promised to them that love him.
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13 Let no man say when he is tempted, I am tempted of God: for God cannot be tempted with evil, neither tempteth he any man:
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14 But every man is tempted, when he is drawn away of his own lust, and enticed.
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 Then when lust hath conceived, it bringeth forth sin: and sin, when it is finished, bringeth forth death.
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
16 Do not err, my beloved brethren.
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17 Every good gift and every perfect gift is from above, and cometh down from the Father of lights, with whom is no variableness, neither shadow of turning.
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
18 Of his own will begat he us with the word of truth, that we should be a kind of firstfruits of his creatures.
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 Wherefore, my beloved brethren, let every man be swift to hear, slow to speak, slow to wrath:
Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 For the wrath of man worketh not the righteousness of God.
защото човешкия гняв не върши Божията правда.
21 Wherefore lay apart all filthiness and superfluity of naughtiness, and receive with meekness the engrafted word, which is able to save your souls.
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22 But be ye doers of the word, and not hearers only, deceiving your own selves.
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 For if any be a hearer of the word, and not a doer, he is like unto a man beholding his natural face in a glass:
Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 For he beholdeth himself, and goeth his way, and straightway forgetteth what manner of man he was.
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25 But whoso looketh into the perfect law of liberty, and continueth [therein], he being not a forgetful hearer, but a doer of the work, this man shall be blessed in his deed.
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 If any man among you seem to be religious, and bridleth not his tongue, but deceiveth his own heart, this man’s religion [is] vain.
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Pure religion and undefiled before God and the Father is this, To visit the fatherless and widows in their affliction, [and] to keep himself unspotted from the world.
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
