Genesis 44
1 And he commanded the steward of his house, saying, Fill the men’s sacks [with] food, as much as they can carry, and put every man’s money in his sack’s mouth.
После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
2 And put my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, and his corn money. And he did according to the word that Joseph had spoken.
и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 As soon as the morning was light, the men were sent away, they and their asses.
На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 [And] when they were gone out of the city, [and] not [yet] far off, Joseph said unto his steward, Up, follow after the men; and when thou dost overtake them, say unto them, Wherefore have ye rewarded evil for good?
А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 [Is] not this [it] in which my lord drinketh, and whereby indeed he divineth? ye have done evil in so doing.
Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 And he overtook them, and he spake unto them these same words.
И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
7 And they said unto him, Wherefore saith my lord these words? God forbid that thy servants should do according to this thing:
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 Behold, the money, which we found in our sacks’ mouths, we brought again unto thee out of the land of Canaan: how then should we steal out of thy lord’s house silver or gold?
Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 With whomsoever of thy servants it be found, both let him die, and we also will be my lord’s bondmen.
Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 And he said, Now also [let] it [be] according unto your words: he with whom it is found shall be my servant; and ye shall be blameless.
А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Then they speedily took down every man his sack to the ground, and opened every man his sack.
Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 And he searched, [and] began at the eldest, and left at the youngest: and the cup was found in Benjamin’s sack.
И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 Then they rent their clothes, and laded every man his ass, and returned to the city.
Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 And Judah and his brethren came to Joseph’s house; for he [was] yet there: and they fell before him on the ground.
И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 And Joseph said unto them, What deed [is] this that ye have done? wot ye not that such a man as I can certainly divine?
И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
16 And Judah said, What shall we say unto my lord? what shall we speak? or how shall we clear ourselves? God hath found out the iniquity of thy servants: behold, we [are] my lord’s servants, both we, and [he] also with whom the cup is found.
Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 And he said, God forbid that I should do so: [but] the man in whose hand the cup is found, he shall be my servant; and as for you, get you up in peace unto your father.
Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Then Judah came near unto him, and said, Oh my lord, let thy servant, I pray thee, speak a word in my lord’s ears, and let not thine anger burn against thy servant: for thou [art] even as Pharaoh.
Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
19 My lord asked his servants, saying, Have ye a father, or a brother?
Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
20 And we said unto my lord, We have a father, an old man, and a child of his old age, a little one; and his brother is dead, and he alone is left of his mother, and his father loveth him.
И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 And thou saidst unto thy servants, Bring him down unto me, that I may set mine eyes upon him.
И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 And we said unto my lord, The lad cannot leave his father: for [if] he should leave his father, [his father] would die.
И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 And thou saidst unto thy servants, Except your youngest brother come down with you, ye shall see my face no more.
А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 And it came to pass when we came up unto thy servant my father, we told him the words of my lord.
И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 And our father said, Go again, [and] buy us a little food.
А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26 And we said, We cannot go down: if our youngest brother be with us, then will we go down: for we may not see the man’s face, except our youngest brother [be] with us.
ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 And thy servant my father said unto us, Ye know that my wife bare me two [sons: ]
И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28 And the one went out from me, and I said, Surely he is torn in pieces; and I saw him not since:
Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
29 And if ye take this also from me, and mischief befall him, ye shall bring down my gray hairs with sorrow to the grave. (Sheol h7585)
и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
30 Now therefore when I come to thy servant my father, and the lad [be] not with us; seeing that his life is bound up in the lad’s life;
И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 It shall come to pass, when he seeth that the lad [is] not [with us], that he will die: and thy servants shall bring down the gray hairs of thy servant our father with sorrow to the grave. (Sheol h7585)
като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
32 For thy servant became surety for the lad unto my father, saying, If I bring him not unto thee, then I shall bear the blame to my father for ever.
Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33 Now therefore, I pray thee, let thy servant abide instead of the lad a bondman to my lord; and let the lad go up with his brethren.
Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 For how shall I go up to my father, and the lad [be] not with me? lest peradventure I see the evil that shall come on my father.
Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
