Genesis 29
1 Then Jacob went on his journey, and came into the land of the people of the east.
Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 And he looked, and behold a well in the field, and, lo, there [were] three flocks of sheep lying by it; for out of that well they watered the flocks: and a great stone [was] upon the well’s mouth.
И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 And thither were all the flocks gathered: and they rolled the stone from the well’s mouth, and watered the sheep, and put the stone again upon the well’s mouth in his place.
И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 And Jacob said unto them, My brethren, whence [be] ye? And they said, Of Haran [are] we.
И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5 And he said unto them, Know ye Laban the son of Nahor? And they said, We know [him].
И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6 And he said unto them, [Is] he well? And they said, [He is] well: and, behold, Rachel his daughter cometh with the sheep.
И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те.
7 And he said, Lo, [it is] yet high day, neither [is it] time that the cattle should be gathered together: water ye the sheep, and go [and] feed [them].
А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете.
8 And they said, We cannot, until all the flocks be gathered together, and [till] they roll the stone from the well’s mouth; then we water the sheep.
А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9 And while he yet spake with them, Rachel came with her father’s sheep: for she kept them.
Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си, защото тя ги пасеше.
10 And it came to pass, when Jacob saw Rachel the daughter of Laban his mother’s brother, and the sheep of Laban his mother’s brother, that Jacob went near, and rolled the stone from the well’s mouth, and watered the flock of Laban his mother’s brother.
А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11 And Jacob kissed Rachel, and lifted up his voice, and wept.
И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 And Jacob told Rachel that he [was] her father’s brother, and that he [was] Rebekah’s son: and she ran and told her father.
И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си.
13 And it came to pass, when Laban heard the tidings of Jacob his sister’s son, that he ran to meet him, and embraced him, and kissed him, and brought him to his house. And he told Laban all these things.
А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.
14 And Laban said to him, Surely thou [art] my bone and my flesh. And he abode with him the space of a month.
И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
15 And Laban said unto Jacob, Because thou [art] my brother, shouldest thou therefore serve me for nought? tell me, what [shall] thy wages [be]?
След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата?
16 And Laban had two daughters: the name of the elder [was] Leah, and the name of the younger [was] Rachel.
А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил.
17 Leah [was] tender eyed; but Rachel was beautiful and well favoured.
На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 And Jacob loved Rachel; and said, I will serve thee seven years for Rachel thy younger daughter.
И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19 And Laban said, [It is] better that I give her to thee, than that I should give her to another man: abide with me.
И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20 And Jacob served seven years for Rachel; and they seemed unto him [but] a few days, for the love he had to her.
И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21 And Jacob said unto Laban, Give [me] my wife, for my days are fulfilled, that I may go in unto her.
След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22 And Laban gathered together all the men of the place, and made a feast.
И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23 And it came to pass in the evening, that he took Leah his daughter, and brought her to him; and he went in unto her.
А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24 And Laban gave unto his daughter Leah Zilpah his maid [for] an handmaid.
И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 And it came to pass, that in the morning, behold, it [was] Leah: and he said to Laban, What [is] this thou hast done unto me? did not I serve with thee for Rachel? wherefore then hast thou beguiled me?
Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 And Laban said, It must not be so done in our country, to give the younger before the firstborn.
А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Fulfil her week, and we will give thee this also for the service which thou shalt serve with me yet seven other years.
Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 And Jacob did so, and fulfilled her week: and he gave him Rachel his daughter to wife also.
И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 And Laban gave to Rachel his daughter Bilhah his handmaid to be her maid.
И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 And he went in also unto Rachel, and he loved also Rachel more than Leah, and served with him yet seven other years.
И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.
31 And when the LORD saw that Leah [was] hated, he opened her womb: but Rachel [was] barren.
А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32 And Leah conceived, and bare a son, and she called his name Reuben: for she said, Surely the LORD hath looked upon my affliction; now therefore my husband will love me.
И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне.
33 And she conceived again, and bare a son; and said, Because the LORD hath heard that I [was] hated, he hath therefore given me this [son] also: and she called his name Simeon.
И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон.
34 And she conceived again, and bare a son; and said, Now this time will my husband be joined unto me, because I have born him three sons: therefore was his name called Levi.
Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий
35 And she conceived again, and bare a son: and she said, Now will I praise the LORD: therefore she called his name Judah; and left bearing.
И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.
