1 Corinthians 13
1 Though I speak with the tongues of men and of angels, and have not charity, I am become [as] sounding brass, or a tinkling cymbal.
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 And though I have [the gift of] prophecy, and understand all mysteries, and all knowledge; and though I have all faith, so that I could remove mountains, and have not charity, I am nothing.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 And though I bestow all my goods to feed [the poor], and though I give my body to be burned, and have not charity, it profiteth me nothing.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Charity suffereth long, [and] is kind; charity envieth not; charity vaunteth not itself, is not puffed up,
Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 Doth not behave itself unseemly, seeketh not her own, is not easily provoked, thinketh no evil;
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 Rejoiceth not in iniquity, but rejoiceth in the truth;
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 Beareth all things, believeth all things, hopeth all things, endureth all things.
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Charity never faileth: but whether [there be] prophecies, they shall fail; whether [there be] tongues, they shall cease; whether [there be] knowledge, it shall vanish away.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 For we know in part, and we prophesy in part.
Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
10 But when that which is perfect is come, then that which is in part shall be done away.
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 When I was a child, I spake as a child, I understood as a child, I thought as a child: but when I became a man, I put away childish things.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 For now we see through a glass, darkly; but then face to face: now I know in part; but then shall I know even as also I am known.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13 And now abideth faith, hope, charity, these three; but the greatest of these [is] charity.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
